Уилбур Смит - Порочен кръг

Само че все още не бе дошъл напълно на себе си. Отчаянието му се завърна с пълна сила в комбинация с усещане за объркване и неувереност, и неумолимото чувство за надвиснала опасност. Единственото, върху което можеше да се съсредоточи, бе картината в съзнанието му на струйката кръв, стичаща се по бузата на Хейзъл, и празния поглед в разтворените й очи.

Отпи с труд голяма глътка от чашата с кафе и притисна пръстите на другата си ръка върху очите си с такава сила, че го заболя, опитвайки се да се овладее. Отне му известно време, но в крайна сметка почувства, че е способен да действа осъзнато.

„Добре… да видим какво знаем за природата на звяра — каза си той. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам бележниче, подвързано в кожа на къртица. — Ванът със сигурност е откраднат, но помня регистрационния му номер — и той го записа. — След това идва шофьорът на мерцедеса. Хм… тук няма почти нищо. Лицето му бе изцяло скрито от маската. — Той извика в ума си краткия спомен от срещата и се замисли за подробностите. — Синя дънкова риза за петнайсет лири от „Праймакс“. — Помисли още малко и продължи: — Гола лява ръка. Много тъмна кожа. Оформени мускули. Млад и във форма. — Записа го със собствения си тайнопис. — Следи от часовник по кожата, но без часовника. Предпазливо копеле. Подготвил се е за екшъна. Червена татуировка от вътрешната страна на ръката. Сърце? Скорпион? Свита на кълбо змия? Не е сигурно… — Спря за момент. Не, тук няма нищо повече. Какво може да се каже за двамата блаженопочивши? В полицията ще проверят пръстовите им отпечатъци и ще изстискат каквото може от труповете им. Макар че няма съмнение в племенния им произход. Видях ги много добре след отстрела. Нилските им черти няма как да се сбъркат: тънък нос и устни, изразени предни зъби, високи скули, красиви, високи, слаби тела… Почти сигурно сомалийци. — След което се усмихна на собствената си наивност. — А може би масаи, етиопци, самбуру или кое да е друго нилско племе. Но сомалийците изглеждат най-логични. Династията на Типоо Тип, великия главатар. Те бяха първопричината. Те задигнаха яхтата на Хейзъл, отвлякоха Кайла, отрязаха главата й и ни я изпратиха в бутилка. Това е техният стил. Мислех, че съм се разправил с повечето от клана им. Мислех, че съм ги ликвидирал без остатък, но скорпионите се плодят толкова бързо. Напълно е възможно някои от тях да са ни се изплъзнали и сега да искат да си отмъстят.“

Хектор често се бе опитвал да вникне в същността на традиционните убийства. Кръвната вражда бе една от онези основополагащи концепции на шериата, които оставаха чужди на западняците. Целта на кръвната вражда не бе нито наказание, нито възмездие. Ако бе така, тогава щеше да бъде убит истинският извършител на деянието и след това нещата щяха да приключат. В действителност ставаше дума по-скоро за изчистване на фамилната чест чрез убиването на кой да е член от семейството на извършителя. Разбира се, пролятата кръв на жертвата изискваше ответно пречистване. И това затваряше кръга.

Въздъхна. Време бе да потърси помощ. Не се налагаше да размишлява. Отговорът се натрапваше и бе единствен: Пади О’Куин. Добрият стар Пади и веселите му момчета, помисли си той.

Когато Хектор и Хейзъл се бяха срещнали за първи път, той бе собственик и управител на „Кросбоу Секюрити“. Единствен клиент на „Кросбоу“ бе „Банок Ойл“ — огромният петролен конгломерат, начело на който Хейзъл продължаваше да стои. След като двамата се бяха събрали, Хейзъл бе пожелала Хектор да бъде близко до нея през цялото време. Беше го убедила да стане член на борда на директорите на „Банок Ойл“ и да продаде всичките си дялове в „Кросбоу“, за да бъде свободен да се присъедини към нея. Цената, която „Банок Ойл“ плати на Хектор за напускането на „Кросбоу“, бе значителна, но напълно справедлива. Сумата бе достатъчна, за да го направи финансово независим и господар на съдбата си. Това бе избраният от Хейзъл начин да си гарантира, че Хектор е напълно свободен човек и че по този начин двамата ще бъдат абсолютно равностойни партньори в брака им. Тя не искаше той да се чувства потиснат от огромното й богатство. Знаеше, че е мъжкар и водач по природа, и не би могъл, нито би желал да толерира друго решение. Жестът бе абсолютно типичен за нея.

Съобразителна и два пъти по-умна! Настроението му се приповдигна за момент, докато си мислеше за нея, но почти веднага тъмните облаци отново надвиснаха.

Пади О’Куин бе втори след Хектор в йерархията на „Кросбоу“. Беше му помагал да изгради компанията от първите дни на нейното създаване. Нямаше друг, в когото Хектор да бе имал по-голямо доверие. Беше непоклатим като планина, разбираше си от работата, вземаше решения светкавично, но над всичките му добродетели стоеше инстинктът на боеца, който у него бе също толкова силен, колкото у Хектор. Хектор изпитваше облекчение от самия факт, че Пади се намира на разстояние едно телефонно обаждане.