Уилбур Смит - Порочен кръг

— Ясно откъде си дошъл, приятел. Такива като теб ги познавам много добре — каза той мрачно, взрян в лицето на трупа. Остави нарочно вдигнато стъклото на каската. Отне му миг да сложи дръжката на чука в ръката на мъртвеца и да притисне пръстите му около нея. Когато полицаите огледаха местопрестъплението, едва ли щяха да заключат, че е използвал чука, за да счупи сам врата си. — Да не губим време да търсим сега и пистолета… нека и полицията да свърши нещо — промърмори той под нос, след което скочи на крака и изтича към преобърнатото ферари. Качи се и застана над разбития прозорец, погледна надолу към Хейзъл. Тя се бе свлякла върху волана. Бързо коленичи и вдигна главата й с двете си ръце. Нежно я завъртя, за да може да види лицето й. G огромно облекчение установи, че прекрасните й черти не са обезобразени от куршум. Очите й бяха отворени, но погледът в тях бе празен.

„Сътресение — опита се той да си обясни липсата на реакция от нейна страна. — Сигурно си е ударила главата при преобръщането на колата“. И след това продължи на глас:

— Ще се оправиш, детето ми. Първо да те издърпаме оттук набързо… — Но вместо да го направи, той свали със зъби ръкавиците си, пъхна голите си пръсти под брадичката й и провери сънната й артерия, за да е сигурен.

— Благодаря ти, Господи — въздъхна, когато усети под пръстите си бавния й, но стабилен пулс.

Вмъкна с извиване горната част на тялото си в отвора на несъществуващия прозорец, за да достигне заключалката на колана. Държеше я неподвижна с другата, докато успее да я откопчае, а после повдигна жена си с две ръце. Беше наедряла от бременността, а и позата на тялото му върху развалината на колата бе нестабилна, но използва всичката си сила, за да измъкне отпуснатото й тяло. Усилието го накара да изръмжи, но в крайна сметка успя внимателно да извади главата й през прозореца. Брадичката й безволно се отпусна върху гърдите;

— Браво, момичето ми — изпъшка той. — Почти успяхме. Дръж се сега…

И с конвулсивно усилие на всички мускули в горната част на тялото си той я повдигна достатъчно високо, за да извади издутия й корем през ръба на прозореца. После я намести в седнало положение и прехвърли лявата й ръка върху раменете си, за да й попречи да се свлече обратно назад. Успя бързо да възстанови дишането си, защото все още беше в отлична физическа форма въпреки разглезения си живот напоследък. Обърна глава, за да я целуне по бузата, и прошепна в ухото й:

— Ти си моето смело момиче.

Когато премести захвата си върху нейната ръка, видя — и сърцето му спря за миг, — че тя кърви. Вгледа се с тревога и тогава разбра, че тежкият златен пръстен на средния й пръст е деформиран. Металът се бе врязал в плътта й и от раната бе протекла кръв.

„Куршумът! — досети се той с ахване. — Сигурно е скрила лицето си с ръце, когато онзи гад е насочил пистолета си към нея, и куршумът трябва да е улучил пръстена. Калибърът е само 22– ри, така че е бил отклонен и не е достигнал до лицето й. Ще живее! — възликува той. — Всичко ще бъде наред.“

Силите му се възвърнаха. Прехвърли крака странично в седнало положение и така успя да издърпа краката й през прозореца и да завърти цялото й тяло, за да я прегърне в скута си, като придържаше главата й върху рамото си. След това се спусна на земята и изтича към рейнджроувъра, носейки Хейзъл в ръце като заспало дете. Отвори задната врата и внимателно я положи на седалката. Подпъхна около нея пътното одеяло и възглавниците на седалката, за да й попречи да се свлече на пода. Изправи се и я изгледа усмихнато, но усмивката му бе плаха и отчаяна, и не можеше да стигне до очите му.

— Никога няма да разбереш колко много те обичам — каза й той и се готвеше да затвори вратата, когато видя нещо, което го накара отново да изтръпне.

Тънка, блестяща струйка кръв изтичаше изпод русата й коса, спускаше се по бузата, оттам на другата и после по шията.

— Не! — простена той. — Боже, не!

Посегна да я докосне, но се изплаши, че ще разбере най-лошото. Поколеба се, после се насили да го направи, и разтвори златните къдри. Огнестрелната рана беше скрита под тях. Хектор се наведе и огледа подробно раната. Беше войник и бе виждал безброй огнестрелни рани през живота си. Първоначалната му оценка на случилото се потвърди. Малокалибреният куршум се бе отклонил от масивния златен пръстен и се бе завъртял. Ъгълът на отклонение не бе достатъчен, за да не пострада тя. Куршумът я бе улучил високо в горната част на черепа. Входната рана не бе чист пробит кръг, а по-скоро издължено разкъсване на скалпа й. Куршумът се бе превъртял в полета си и я бе ударил странично.