Уилбур Смит - Порочен кръг

Хектор беше достатъчно близко до сцената на разиграващата се трагедия, за да види какво бе изваденото от джоба — пистолет „Смит енд Уесън“ с удължена дръжка и 22– сантиметров заглушител. Това бе любимото оръжие на израелските палачи от Мосад. Мъжът вдигна със свободната си ръка предпазното стъкло от перспекс и се прицели с удължената цев през прозореца.

Хейзъл го гледаше обърната нагоре. Първото, което видя, бе, че е млад и чернокож. След това осъзна заплахата на насочения в лицето й пистолет и погледна по дължината му в очите на нападателя си. Те бяха безизразни и безпощадни.

— Не! — прошепна тя. — Нося бебе. Не можеш да го направиш. Бебето ми… — Тя вдигна ръце, за да запази лицето си. Изражението на мъжа не се промени и той стреля. Оръжието със заглушителя почти не издаде звук. Разнесе се тихо, почти вежливо изпукване. След това мъжът вдигна поглед и видя рейнджроувъра на Хектор да се носи към него. Нямаше време за втори, контролен изстрел, но той беше професионалист и знаеше, че още първият бе свършил работата. Извърна се и скочи от разбитото купе на ферарито. В мига, в който се приземи, роувърът го удари право в гърба. Звукът от удара бе приглушен, но плътен. Тялото му бе повдигнато и прелетя над покрива на колата. Хектор така и не бе намалил скоростта. И продължи направо, прицелвайки се в мъжа на предната седалка на хондата.

Мотоциклетистът се опита да избегне атаката му, като форсира мотора, за да го завърти с приплъзване обратно на място. И за малко щеше да успее да избегне роувъра. Но Хектор се оказа прекалено бърз. Той рязко завъртя волана и удари въртящото се задно колело на хондата с края на предната си броня. Мотоциклетът се преобърна и водачът му бе изхвърлен от седалката, за да попадне под предните колела на роувъра. Както те, така и задните колела, подскочиха, преминавайки през тялото му. В огледалото за обратно виждане Хектор го видя да лежи проснат с разперени крайници върху пътното платно. Каската му, изглежда, го бе защитила, защото той се надигна замаян в седнало положение. Хектор наби спирачки и превключи на заден ход. Полетя назад, а жертвата му зърна голямата машина да се носи към него и направи усилие да се изправи. Хектор отново го прегази. Мъжът се скри под шасито на роувъра и колелата подскочиха по тялото му. Когато и предната част премина през него, човекът остана да лежи по лице върху пътната настилка. Хектор изскочи от колата и се надвеси над тялото, откопча катарамата на каската, дръпна я от главата му и я пусна до себе си. Натисна мъжа в средата на гърба с коляно, за да го прикове, притисна тила му с едната си ръка, а другата подпъхна под брадичката му. После с рязко движение изви главата му почти на сто и осемдесет градуса. Прешлените се строшиха с изпукване като счупването на пръчка от сухо дърво. От кожените бричове на мъжа се чу изхриптяване и миг по-късно се разнесе гадната воня от изпускането на червата. Хектор вдигна каската, нахлупи я обратно върху главата и я закопча на място. После внимателно отвори предпазното стъкло, за да разкрие лицето на мъжа. Полицаите щяха да задават въпроси. Беше безумие да се самоуличи. Не трябваше да се безпокои за пръстовите отпечатъци, понеже не беше свалял кожените си ръкавици. Отчаяно искаше да отиде колкото може по-скоро при Хейзъл, опасявайки се, че й се е случило най-лошото, но не можеше да си позволи да остави зад гърба си жив враг. Трябваше да има възможност да действа спокойно — това бе един от най-важните закони на оцеляването. Убиецът, който бе стрелял в Хейзъл, бе извлякъл парализираното си тяло на лакти. Сблъскването с Хектор или бе прекъснало гръбначния му стълб, или бе раздробило таза му, но той все още бе въоръжен. Хектор трябваше да се погрижи и за него. Чукът лежеше край пътя, където го бе захвърлил стрелецът. Хектор се затича към него и го взе, докато бягаше. Подметна го с една ръка, за да го донагласи, и се приближи зад убиеца. Той бе притиснал брадичка в гърдите си, така че каската му бе килната напред. Но това оголваше долната част на врата му, точно над четвъртия шиен прешлен. За да се довърши работата, бе нужна повече точност, отколкото сила. Хектор замахна с чука от по-малко от половин метър, но вкара в движението си и завъртане с китка. Ударът на желязната глава в костта разтресе ръката му и той чу изпукването на прешлени. Главата на стрелеца се заби в настилката и тялото му застина. Хектор се отпусна до него на коляно и обърна мъжа по гръб. Предпазното стъкло бе вдигнато. Очите бяха широко отворени, но нефокусирани. Арабските черти на тъмнокожото лице бяха застинали в изражение на лека изненада. Хектор свали ръкавицата си и докосна гърлото на мъжа, търсейки сънната му артерия. Напипа я, но нямаше пулс. Хектор изсумтя удовлетворено и отново си сложи ръкавицата.