Уилбур Смит - Порочен кръг

Роувърът излетя от пътя и се заби в оградата. Телта се скъса, изплющявайки като двоен бич, и той проби през нея, за да попадне в канавката от другата страна. Тялото му се заби в колана с такава сила, та за миг си помисли, че счупил ключицата си. Сподави болката и започна да се бори с волана, който непокорно се извиваше в ръцете му. Мъчително бавно роувърът се измъкна от калната канавка и стъпи на ливадата. Зави и пое успоредно на шосето. Пътуването бе през кална пръст и изпълнено с коварни изненади. На два пъти едва не затъна, но роувърът успя да се измъкне, изхвърляйки кални пръски и парчета торф зад колелата. Предното стъкло бе покрито с кални капки до степен да направи виждането през него невъзможно. Включи чистачките. Подмина участъка с натрупаните бетонни блокове. Приближи машината към склона, като избягваше да прави завои. Почвата тук бе малко по-твърда и колата ускори. Забеляза, че отводнителната канавка е малко по-плитка и се насочи към нея. Роувърът се поколеба и започна да буксува, но в крайна сметка успя да се измъкне на другата страна. Тук трасето не бе толкова високо и склонът бе по-малко стръмен. Атакува и блъсна оградата пред себе си. Бодливата тел спря роувъра за един инфарктен миг, но тогава колът се счупи и оградата падна. Роувърът премина през нея и изскочи на пътната настилка. Хектор завъртя волана, за да го насочи нагоре по хълма, и с въздишка на облекчение прелетя през билото, зад което се бяха скрили Хейзъл и преследвачите й.

Хейзъл бе на само пет километра от отбивката за частния път, водещ към „Брандън Хол“, и ускори като кон, подушил миризмата на конюшнята си. Без да има представа какво става — изобщо не бе забелязала присъствието му, — тя започна да се отдалечава от настигащия я мерцедес. Нямаше навика да използва огледалото над главата си за нещо различно от това да си поправи грима.

Шофьорът с маската на Ричард Никсън вече се движеше с максималната възможна скорост, когато внезапно видя ферарито пред него да се отдалечава. Знаеше, че трябва да я прехване, преди да е стигнала до отбивката за „Брандън Хол“, която бе на само километър и половина по-напред. Отвори страничния прозорец и се подаде до кръста през него. Примигна няколко пъти с фаровете и размаха енергично ръка над главата си, като натисна продължително клаксона. Видя червените стопове на ферарито пред него да светват. Отново започна да настига спортната кола, без да сваля ръка от клаксона и все така сигнализирайки с фаровете.

Необичайните му действия изненадаха Хейзъл, която със закъснение схвана, че той иска от нея да спре… но защо? След това видя, че пътят зад вана е празен. Лицето й пребледня, защото от роувъра на Хектор нямаше и следа.

„С Хектор се е случило нещо ужасно. Шофьорът на вана се опитва да ме предупреди. Може би Хектор е катастрофирал. Може би е ранен или…“ Не искаше да довършва ужасната мисъл. Натисна спирачките и отби на тясната затревена ивица. Ванът се приближаваше с вой на клаксон и мигане на фарове. Шофьорът му се усмихна зад маската, като видя, че измамата се бе оказала успешна, а жената в червената спортна кола е объркана и обезпокоена от странното му поведение. Червената кола бе идеално разположена за целите му на ръба на канавката. Оградата от бодлива тел бе свършила някъде по-назад, но отводнителната канавка продължаваше и дотук.

В същия миг рейнджроувърът се изкачи на билото зад тях. Хектор обхвана сцената с един поглед.

— Не спирай заради този мръсник! — изкрещя той отчаяно. — Не спирай, за бога! — Настъпи педала на газта и роувърът полетя надолу по склона, бързо набирайки скорост. Но ги разделяше половин километър, което го правеше безпомощен наблюдател на трагедията, която се разиграваше пред него.

Мерцедесът дори не опита да забави, докато приближаваше спрялото ферари. След като се изравни, шофьорът рязко завъртя волана и се заби странично в него. Разнесе се трясък на желязо в желязо, разлетяха се искри. По-леката спортна кола бе изхвърлена в пътната канавка с напълно разбита дясна страна и застина обърната на една страна с две от колелата във въздуха. Мерцедесът се разклати силно, поднесе и отскочи от сблъсъка към отсрещната канавка. Водачът му ловко овладя въртенето, върна си контрола над колата и се отдалечи, практически без да намалява скорост.

Мотоциклетът бе следвал вана отблизо, но сега спря на пътя, изравнен с ферарито в канавката. Водачът му остана на седалката, държейки хондата готова за незабавно потегляне, но пътникът зад него скочи и се затича към преобърнатото ферари — беше бърз и чевръст като маймуна. Скочи от банкета върху огънатата дясна страна на колата и се изправи над прозореца на шофьора, балансирайки с две ръце над главата си. Едва тогава Хектор забеляза, че е взел със себе си двукилограмов чук с къса дръжка. Дори нечупливото стъкло не можеше да устои на силния удар, който мъжът нанесе със замах отгоре. Стъклото се натроши, но остана увиснало в рамката. Мъжът с каската вдигна чука и удари отново. Този път стъклото експлодира в стотици блестящи парченца, които се посипаха върху Хейзъл. Тя все още бе на шофьорската седалка, задържана там от колана през издутия й корем. Вдигна ръце, за да защити лицето си от летящото стъкло. Мъжът захвърли чука встрани и завършвайки движението с ръка, извади нещо от широкия джоб на коженото си яке.