Уилбур Смит - Порочен кръг

— По-леко, скъпа. Помни, че возиш със себе си много скъп за мен пътник.

Тя насмешливо изпръхтя в отговор, но намали скоростта до малко над ограничението за този участък.

— Виждаш ли колко добро момиче можеш да бъдеш, ако поискаш — каза той и също намали своята скорост.

— Приближаваме кръстовище девет. Води червената кола… Пое по изхода за А272. Черната кола я следва по отбивката. — Зад тях мотоциклетистът говореше в скрития микрофон, а приемната станция потвърди получената информация с късо превключване на посоката на разговора.

Все още на значителна дистанция една от друг, Хейзъл пое по обходния път около древния катедрален град Уинчестър, съществуващ от хиляда и петстотин години, някога столица и крепост на крал Алфред Велики. От време на време Хектор можеше да зърне върха на катедралата над останалите сгради на града. После той остана зад тях, а червеното ферари намали за завоя, обозначен с табела „Смолбридж на Тест“ и „Брандън Хол“. Когато зави след Хейзъл, Хектор видя на банкета на пътя двама работници. Облечени в жълти дъждобрани с надпис „Британски пътища“ и светлоотражателни ленти, те разтоварваха от платформата на спрял камион елементите на желязна бариера. Хектор не им обърна много внимание, защото гледаше напред към смаляващото се в далечината ферари. С изключение на червената кола тесният път напред бе свободен от всякакво движение, докъдето му стигаше погледът.

Минута по-късно мотоциклетът ги последва по завоя за Смолбридж. Когато подмина работниците, мотоциклетистът вдигна скритата си в ръкавица ръка и те веднага се активизираха. Бързо изтеглиха частите на бариерата напречно на пътя и блокираха и двете ленти за движение. След това издигнаха голям пътен знак в жълто и черно, на който пишеше:

Пътят е затворен. Влизането забранено.

Ползвайте отклонението.

Голяма черна стрелка малко по-нататък сочеше в посоката, в която Хектор, Хейзъл и следващият ги мотоциклетист оставаха сами на шосето. Псевдоработниците скочиха обратно в камиона и заминаха. Беше им платено и бяха свършили работата си.

Близостта до дома накара Хектор малко да се отпусне. Погледна пак в огледалото за обратно виждане и макар да видя мотоциклета зад себе си, прецени, че се намира на около двеста метра зад него, затова насочи вниманието си пак напред. Теренът, през който минаваха, беше леко хълмист и прошарен с горички от по-тъмни дървета. Някои от тях стигаха до шосето, което се провираше между хълмовете. Тук то се свиваше до само две тесни ленти. Дори Хейзъл беше принудена да намали скоростта си.

— Двете коли навлизат в зоната — отчетливо изрече мотоциклетистът и този път му бе отговорено.

— Разбрано, първи. Виждам всички ви.

Внезапно от калния селски път на асфалта изпълзя нова кола и се вклини между мотоциклетиста и роувъра на Хектор. Беше чакала скрита зад група дървета в очакване Хектор да я подмине. Беше ван „Мерцедес Бенц“ с ляв волан и френски регистрационни номера. По нея нямаше никаква маркировка. Мотоциклетистът ускори и се намести на пет-шест метра от задната броня на колата.

Пред тях роувърът на Хектор изчезна след поредното възвишение. Когато мотоциклетистът и мерцедесът стигнаха до същото място, те видяха, че пътят напред навлиза в плитка долина, където се пресича от речно корито между два склона от влажна пръст. Хектор бе започнал да се спуска по близкия склон, а в далечината червеното ферари се изкачваше по далечния. Шофьорът на мерцедеса доволно се усмихна. Капанът бе заложен перфектно. Той натисна педала на газта, машината изрева надолу и премина на скорост през коритото. Когато се изкачи бързо след Хектор, той даде остър сигнал с клаксона. Хектор вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.

— И откъде, по дяволите, се появи сега този нещастник? — изненада се той. Виждаше в огледалото вана за първи път.

Въпреки това прецени, че макар мястото да е тясно, има достатъчно място за изпреварване. Така че забави инстинктивно и отби във високата част, за да пропусне пред себе си по-голямата кола. Тя се провря на сантиметри от него.

Двете коли се изравниха само за миг. Френските номера обясняваха левия волан. Водачът на вана се обърна към него. Хектор се стресна от гумената халоуин маска, изобразяваща ухиленото лице на президента Ричард Никсън. Лявата му ръка бе подпряна на отворения прозорец. Беше мускулеста ръка с малка червена татуировка върху много тъмна кожа.