Уилбур Смит - Порочен кръг

Непосредствено зад вана, толкова близко, че предното колело едва не докосваше задната броня на колата, се движеше черна „Хонда Кросрънър“ с водач и пътник зад него. Машината изрева на свой ред покрай Хектор. Двамата бяха с каски със затъмнени стъкла и бяха облечени изцяло в черни кожени екипи.

Откъм далечната страна на калната вдлъбнатина в терена ферарито на Хейзъл точно преминаваше през билото на хълма. Хектор осъзна, че той и тя са отрязани един от друг.

— Хейзъл! — изкрещя името й в мига, в който хищническите му инстинкти се включиха на максимум. — Искат Хейзъл!

Първият му импулс бе да я предупреди по мобилния телефон, но това би означавало загуба на ценни секунди, а ванът и мотоциклетистът бързо се отдалечаваха от него. Той настъпи педала до пода и се впусна с рев на двигателя след тях. Видя ферарито на Хейзъл да се скрива от погледа му зад билото и насочи цялото си внимание към машините, които преследваше. Двигателят на роувъра му беше нов и тунингован, така че дистанцията започна бързо да се скъсява. Инстинктивно посегна с дясната си ръка към предницата на сакото си, където обикновено държеше в кобур под мишницата 9-милиметров „Берета автоматик“. Естествено, че го нямаше там. В добрата стара Англия притежаването на леко огнестрелно оръжие беше строго забранено.

— Скапани политикани! — изръмжа той. Но не позволи на тази мисъл да ангажира съзнанието му, което продължаваше да бъде съсредоточено в заплахата по шосето пред него. Реши първо да се забие като таран в тежкия ван. Той беше по-лесната цел. Ако успееше да се изравни с него, можеше да използва стария полицейски трик да го удари странично в задните колела, с което щеше да го изхвърли от пътното платно. Мотоциклетистът щеше да е много по-труден, но след отстраняването на вана можеше да се съсредоточи в задачата да го догони.

Разстоянието до вана бързо се скъсяваше. Хондата се изнесе странично и се изравни с кабината на вана. Хектор беше наравно със задницата на мерцедеса. Шофьорът започна да слаломира наляво-надясно, което затрудняваше Хектор да си пробие път покрай него.

— Мамка му! — изруга той, когато задната врата на вана изненадващо се разтвори точно пред него. — Сега какво?!

Погледна през вратата в товарното отделение на вана. Там се виждаше строителна платформа на колелца, натоварена с големи циментови блокове, все още опаковани в прозрачно транспортно фолио. Явно там имаше друг бандит, който сега буташе платформата през вратата към него. Хектор веднага разбра какво предстои да се случи и рязко наби спирачки. Дори така едва не стана фатално късно.

Платформата се прекатури от задницата на вана и се стовари на шосето точно пред роувъра. Пластмасовото фолио се разкъса от удара и тонове големи строителни блокове се посипаха по платното, образувайки бариера по цялата му широчина — препятствие, което бе непосилно дори за мощната машина. Хектор успя да закове на сантиметри от преградата. Видя, че ванът изсипва още две палета и запечатва по този начин поне петдесетметров участък от пътя. Далече пред него ванът и мотоциклетът поемаха нагоре по склона, зад билото на който вече се бе скрило ферарито на Хейзъл.

Огледа купчината пред себе си. Беше много сериозно препятствие, почти невъзможно за преодоляване. Но… налагаше се да опита. Натисна скоростния лост в положение на най-ниска предавка. Увеличи оборотите и атакува бариерата. Започна да я изкачва мъчително бавно, шасито се удряше и стържеше по струпаните блокове, които се разместваха под тежестта на роувъра и по този начин лишаваха гумите от сцепление. Скоростта му се изчерпи и в един момент той се озова заклещен наполовина на бариерата, като три от колелата му безсилно се въртяха във въздуха, а четвъртото бе забито между два бетонни блока.

Ванът и ескортиращият го мотоциклет изчезнаха зад билото. Обхванат от отчаяние, Хектор заби лоста на заден ход. Колата се заклати и се плъзна назад и обратно на платното. Той отвори вратата и стъпи на стъпалото за качване. Огледа се в търсене на заобиколен път.

Видя, че шосето минава покрай огради от бодлива тел, издигнати тук, за да не позволят на добитъка да излиза на платното. Под всяка ограда имаше канавка за отводняване. Калта в канавките бе блестяща и лепкава, но нямаше никакъв друг път за заобикаляне.

— Колко добре са го избрали — ядоса се той: — Тясно платно, преградено от купчина бетонни блокове, огради и канавки от двете страни. Браво на тях! — Не можеше да не им отдаде дължимото. Бесен, той се седна отново зад волана, пристегна се пак с предпазния колан и с маневра обърна назад. Приближи роувъра до място от оградата, където в два участъка бодливата тел беше ръждясала почти до изгниване. Пое дълбоко дъх и промърмори: — Да става каквото ще…!