Уилбур Смит - Порочен кръг

Той нежно прокара пръсти през косата й, като продължаваше да разглежда кожата. Нямаше следи от изходна рана. Куршумът продължаваше да се намира в нея… в мозъка й.

Затвори със сила клепачите си. Да, беше войник и наистина бе виждал много хора да падат в бой. Но никога това не се бе случвало на единствената жена, която истински обичаше. Беше мислил, че е корав пич и може да понесе всичко. Но в този момент разбра, че не е толкова корав и не може да го понесе. Душата му се сви. Вселената се разклати. Опита се да се овладее. Усилието бе огромно, но си каза на глас:

— Тъпо копеле такова! Стоиш тук и се терзаеш, докато животът й изтича през тази рана. Мърдай! Размърдай се, по дяволите!

Затвори вратата и изтича от страната на шофьора. Качи се в колата. Двигателят бе заглъхнал. Завъртя ключа на запалването. Мислите му се стрелкаха във вихрушка. Най-близката болница беше „Роял Хемпшър“ в Уинчестър. Пътят зад него бе блокиран и непроходим. Изчисли наум най-късия алтернативен маршрут, по който да стигне до нея. Това удължаваше пътя с тринайсет километра.

— Няма друго — каза си той примирено и даде таз. Караше бързо, дори много бързо. Изпреварваше другите коли в рисковани ситуации. Едва ли щеше да му се размине, но за него беше въпрос на спасение — не толкова на Хейзъл, колкото за душата му. Стрелна се покрай тежко натоварен камион, който едва пъплеше по нагорнище без видимост. Това доведе до разминаване на сантиметри с идеща насреща му полицейска панда. Пандата моментално направи обратен завой и се понесе подире му с вой на сирената. Хектор видя в огледалото за обратно виждане ярката синьо-бяла маркировка на колата и козирката на полицая водач, който го преследваше.

— Благодаря ти, Господи! — въздъхна той и незабавно отби. Полицейската кола спря и от нея скочиха двама униформени полицаи, които се отправиха заплашително към него. Хектор спусна стъклото на прозореца и подаде глава навън. Преди някой от тях да успее да проговори, той им извика:

— Жена ми е простреляна в главата! Умира. Моля ви да ме ескортирате до спешната помощ на болницата в Уинчестър. — Те спряха като заковани и гневът им се смени с объркване. — Ето… вижте! Сложил съм я на задната седалка — настоя Хектор. Мъжът със сержантски нашивки на ръкава си изтича до задния прозорец и надникна.

— Боже! — прошепна той. — Лицето й е в кръв! — Той се изправи и погледна към Хектор. — Добре… Следвайте ме, сър!

— Нека колегата ви пътува отзад с жена ми. Искам да й държи главата, за да не се удари, докато пътуваме.

— Питър, чу човека! — отсече сержантът и младежът се вмъкна на задната седалка на роувъра.

Хектор внимателно му помогна да нагласи главата на Хейзъл в скута си. След това извика на сержанта:

— Готови сме. Да тръгваме!

Пандата се изстреля напред с вой на сирената, а рейнджроувърът се залепи за нея.

Пред входа на болницата чакаше спряла линейка, но пандата я предупреди с къс сигнал на сирената си и колата побърза да се изтегли, за да направи място на Хектор. Полицейският сержант изскочи от колата и се втурна в сградата. Излезе почти веднага обратно, като буташе носилка на колела. Хектор помогна на санитаря да положат отпуснатото тяло на Хейзъл на носилката и да я покрият с чаршаф.

— Идете с жена си, сър — каза му сержантът. — Аз ще ви изчакам тук, за да запиша показанията ви по-късно. Ще трябва да ни разкажете как се случи всичко.

— Благодаря ви, полицай. — Хектор се извърна и последва носилката през входа. Към него се залепи млада стажантка.

— Какво се е случило на госпожата?

— Простреляна е в главата с пистолет 22– ри калибър. В мозъка й има куршум.

— Откарай я за рентгенова снимка — нареди отсечено стажантката на санитаря. — Да направят черепна снимка отпред и отстрани. — После погледна косо Хектор: — Роднина ли сте?

— Съпруга ми е.

— Имате късмет, сър. Консултиращият неврохирург от Лондон днес е тук. Ще го помоля да прегледа жена ви веднага щом може.

— Може ли да остана при нея?

— Опасявам се, че трябва да ви помоля да изчакате да й направят рентгеновата снимка и да бъде прегледана от неврохирурга.

— Разбирам — примири се Хектор. — Ще ме намерите отвън с полицията. Искат да дам показания.

Следващия половин час Хектор прекара в компанията на полицая на предната седалка в пандата. Казваше се Евън Евънс. Хектор му обясни как да намерят местопрестъплението и описа накратко естеството на нападението.

— Опитах се да защитя жена си от нападателите — обясни той, но внимаваше да не съобщава прекалено много подробности. От гледна точка на закона той бе извършил двойно убийство. Трябваше му време внимателно да обмисли как да се прикрие. — Забих рейнджроувъра си в мотоциклета им и мисля, че и двамата пострадаха. Нямах време да се занимавам с тях. Основната ми грижа бе да закарам жена си на място, където да й бъде оказана квалифицирана помощ.