Уилбур Смит - Порочен кръг

— Това ми е ясно, сър. Веднага ще се свържа с управлението да изпратят кола на мястото. Опасявам се, че ще се наложи да конфискуваме колата на жена ви за пълна съдебна експертиза. — Хектор кимна, за да покаже, че това е напълно ясно, а сержантът продължи:

— Знам, че сега искате да сте до нея, но ще искаме от вас подписани показания в писмена форма колкото е възможно по-скоро.

— Имате домашния ми адрес и номера на мобилния ми телефон — каза Хектор и отвори вратата на колата.

— Ще бъда на ваше разположение, когато решите. И благодаря ви, сержант Евънс. Ако жена ми някой ден се възстанови, до голяма степен заслугата за това ще е ваша.

Когато влезе в крилото на спешното отделение, стажантката побърза да го пресрещне.

— Господин Крос. Неврохирургът прегледа жена ви и рентгеновите плаки. Иска да говори с вас. Все още е при госпожа Крос. Моля, последвайте ме.

Неврохирургът беше в заграждението за прегледи, наведен над тялото на Хейзъл, все още на носилката. Когато Хектор влезе при него, той се изправи и се обърна с лице. Беше симпатичен мъж на средна възраст. Излъчваше самоувереността на интелигентен и във висша степен компетентен човек, който напълно владее своя занаят.

— Аз съм Тревор Ървин, а вашето име е…?

— Крос, Хектор Крос. Как е жена ми, доктор Ървин? — прекъсна в началото размяната на любезностите Хектор.

— Куршумът е вътре — беше също така делови Ървин. — Намира се в изключително деликатно място, налице е кървене и това налага незабавно да бъде изваден. — Той посочи осветената отзад плака на скенера. Тъмната сянка на малкия, със заоблен връх куршум изпъкваше на фона на размитата мозъчна тъкан около него.

— Разбирам — отмести поглед Хектор. Не искаше да гледа този вестител на смъртта.

— Има и усложнение, за което не се съмнявам, че сте наясно. Жена ви е бременна. В каква фаза е?

— Четиридесета седмица. Тази сутрин бяхме на преглед при гинеколога й.

— И на мен ми се стори, че е в напреднала — каза Ървин. — Зародишът ще бъде опасно травмиран при операцията на майката. Ако загубим нея, може да загубим и детето.

— Спасете жена ми при всички обстоятелства! Тя е единствената важна — твърдо заяви Хектор. Ървин примигна.

— И двете човешки същества са еднакво важни, господин Крос. Не забравяйте това, по дяволите! — с не по-малка твърдост в гласа му напомни той.

— Искрено се извинявам, докторе. Естествено, че не исках да прозвучи така. Единственото ми оправдание е, че съм ужасно разстроен.

Ървин разпозна в Хектор Крос мъж, който не отстъпва лесно.

— Ще направя всичко по силите ми да спася и майката, и детето. Обаче ми трябва вашето разрешение доктор Найду незабавно да извади детето с цезарово сечение при епидурално приложен местен анестетик. Едва след това ще продължа с отстраняване на куршума. — И той се обърна към другия лекар, току-що влязъл, който стисна ръката на Хектор. Беше млад индиец, но в речта му нямаше и следа от акцент.

— Бебето все още е в много добро състояние. Цезаровото сечение е крайно проста процедура. Практически няма никаква опасност и нито съпругата ви, нито детето ви ще бъдат травмирани.

— Добре тогава… Направете го. Ще подпиша нужните документи — съгласи се Хектор. Чувстваше същия студ, който прозвуча в гласа му.

Хектор бе изведен в чакалнята от медицинска сестра. Там вече имаше петима-шестима души. Всички погледнаха очаквателно при появата му, но се отпуснаха обратно разочаровани и примирени. Хектор си наля чаша кафе от каната за посетители. Ръцете му трепереха и чашката тракаше по чинийката. Овладя се с усилие и си избра място в ъгъла на просторното помещение.

Беше свикнал да държи нещата под контрол, да владее ситуацията, каквато и да е тя, но сега се чувстваше напълно безпомощен. Нищо не зависеше от него, оставаше му единствено да чака. Но не трябваше да допуска отчаянието да го завладее, докато чакаше.

Не бе имал възможност да обмисли случилото се след ужасния момент, когато маскираният шофьор на мерцедеса го бе задминал на тесния път. От онзи момент нататък той бе действал само под влияние на адреналина и инстинктите за оцеляване на себе си и онези, които му бяха най-скъпи — Хейзъл и бебето. Сега за първи път имаше възможност да оцени ситуацията трезво и на спокойствие.

Едно нещо беше напълно ясно — намираше се във война на живот и смърт. Трябваше да бъде готов на всичко и да се подготви за следващата атака на безименен и криещ се враг. Можеше само да предполага откъде ще дойде тя. Единственото, в което можеше да е сигурен, бе, че такава щеше да има.