Уилбур Смит - Порочен кръг

Когато всички се настаниха, Хектор вкара флашката в компютъра и на екрана се появи първата страница на повестта:

Карл Петер Куртмайер: Отровното семе

— Какво, по дяволите, е това, Хектор? — учуди се Настя.

— Прочети го, Нази. Прочети го, без да пропускаш нищо. Джо и аз вземаме с нас Катрин на плажа за едно къпане. Ще се върнем преди залез, ще отговорим на всичките ви въпроси и ще преминем към действия.

Когато Хектор и Джо се върнаха от плажа, те се отправиха направо към киносалона и Хектор тихо отвори вратата. Тримата на седалките бяха толкова вглъбени, че за момент никой от тях не усети, че са наблюдавани.

— Хайде, Пади — подкани Настя. — Чети по-бързо. Искам да разбера как свършва… — В този момент тя долови чуждото присъствие и се извърна към вратата. — Хектор, истина ли е това, което се разказва в тази книга, или е поредната ти лоша шега?

— Самата истина е, Нази. Дори аз никога не бих си позволил да се шегувам по този начин.

— Малката ни! Кати…! Трябва да спрем тези две животни, преди да са й сторили нещо!

— Затова сме тук — съгласи се Хектор.

Както Пади, така и Дейв Имбис гледаха Хектор. Израженията им бяха твърди и студени.

— Този замък… Казунду — поде Пади. — Разкажи ни за него. Карл и Джони Конго още ли се крият там?

— Свършихте ли с четенето? — избегна отговора Хектор.

— Не още — призна Пади, — остават ни няколко страници.

— Довършете ги тогава. Джо и аз отиваме да вземем по един душ. Ще се върнем тук след малко. Междувременно позвънете в кухнята и кажете на готвача да забърка нещо набързо и най-вече да направи цяла кофа кафе. Тази нощ може и да не се спи.

Половин час по-късно двамата се върнаха в киносалона и завариха там плата, отрупани със сандвичи. От голяма кана вече ухаеше на кафе.

— Прочетохте ли цялата история? — отново попита Хектор, когато всички се наместиха около масата и започнаха да ликвидират сандвичите, докато отпиваха от горещото кафе.

— Доста жестока история — подчерта Пади.

Когато свършиха с яденето и платата бяха изнесени, той заключи вратата и всички се настаниха по амфитеатрално разположените седалки. Джо се залови за проектора, свърза лаптопа си към него и фокусира лъча върху екрана на задната стена. Хектор крачеше нервно напред-назад по сцената.

— Добре, хора. Знаем с каква цел отиваме там… — Разнесе се шепот в потвърждение. — Мисията е „Издири и убий“. Никакви въпроси и никакви пленници. Влизаме, за да ликвидираме Карл Банок и Джони Конго. Влизаме бързо и излизаме без бавене. Ясно ли е? — Отново получи безмълвно съгласие. — Пади вече ме попита дали мишените още са в замъка на хълма. Отговорът е, че преди четиридесет минути все още са били там.

Тримата го изгледаха със съмнение, което Пади формулира:

— Преди четиридесет минути? Доста актуално. Замъкът е на близо пет хиляди километра оттук, как е възможно да знаеш с такава точност? Хайде, Хектор, да не очакваш да повярваме, че притежаваш свръхестествени сили?

— Джо има средство за наблюдение в замъка на хълма. Свърза се по телефона преди четиридесет минути, зададе въпроса си и отговорът беше, че Карл и Джони са още там.

Всички се обърнаха и изгледаха Джо с наченки на уважение.

— Джо е монтирала това средство? — поиска да се увери Настя.

— Джо го е открила и включила — потвърди Хектор.

— Е, поне знаем, че новата ти дама не е само красива муцунка — констатира Настя. — Добре дошла в екипа, Джо Стенли.

Джо вдигна глава от проектора и се усмихна в знак на благодарност.

— Хей, Джо… ти впечатли Нази, а това не е никак лесно — отбеляза Хектор. — Готова ли си за малкото шоу?

— Готова съм — потвърди Джо. — Само ми кажете кога.

— Задръж за момент, моля те — каза й Хектор и се обърна към другите: — Първо трябва да се убедим, че можете да идентифицирате мишените при среща очи в очи и че сте в състояние да разпознаете гласовете им. Ще започнем с Карл Банок. От повестта знаете много за него. Така че само ще резюмирам: Карл е академичен тип, продукт на добро училище и „Принстън“. Умен и изобретателен е. Освен това е финансов гений. Изглежда добре, рафиниран е и учтив. Бисексуален е и с вкус към извратеното. Най-вече е патологичен садист и педофил. Пълен психопат, без наченки на съвест и без угризения. Мегаломан. За Карл Банок едно нещо стои над всичко и то е Карл Банок. Никога не забравяйте какво е сторил на майка си и сестрите си. Знаете какво планира за Катрин Кайла.

Споменаването на детето увеличи напрежението в стаята до осезаемо ниво, а очите на Настя се свиха в студени сини прорези. Хектор погледна към Джо: