Уилбур Смит - Порочен кръг

Той нежно отдръпна ръката й от устата си.

— Не е нужно да говорим повече. От този момент нататък многото думи само могат да развалят онова, което на мен ми се струва хубаво и правилно. Да си влюбен е забавно, така че нека се забавляваме, скъпа Джо.

— Това е първият път, когато ми казваш „скъпа“, скъпи Хектор.

— Да ти покажа ли пътя за горния етаж?

— Хайде — одобри тя. — Покажи ми точно кое стълбище имаш предвид.

Спряха в основата на стълбището.

— До горе е много далече — подхвърли тя палаво. — Кълна се, че не бих могла да се кача без малко окуражаване.

Обърна се към него, хвана го за реверите на сакото, повдигна лице и се изправи на пръсти. Той я притисна към себе си и наведе глава, за да се целунат пак. Ръцете й се плъзнаха зад врата му. Телата им прилепнаха едно към друго. Устните й пареха и той усещаше естествената миризма на възбудата й, смесена с тази на парфюма. Желаеше я. Тялото му буквално се разкъсваше от страст. Взе я на ръце, но тя продължаваше да стои вкопчена във врата му с устни, притиснати в неговите.

Той изтича нагоре по стъпалата, както я държеше, и тя се засмя:

— Ти си луд! Ако паднеш, ще убиеш и двама ни.

— Паднах веднъж преди година и оцеляхме.

— Сигурно е било на косъм.

Без да я пуска на пода, той бутна с рамо вратата на спалнята си и я внесе вътре. После ритна с крак, за да затвори вратата зад тях, пренесе я през стаята и я пусна да стъпи на крака. Мина зад нея, прегърна я отзад и разгледа изображението й във високото от пода до тавана огледало.

— Още не мога да повярвам колко си прекрасна — прошепна той.

Тя хвана ръцете му и ги премести върху гърдите си.

— Мисля, че така изглеждам много по-добре. Или поне се чувствам — отговори, гледайки го в очите в огледалото.

Той разкопча блузката й и тя свали ръце, за да му позволи да я свали от раменете й. Хектор хвърли дрехата край леглото, отново обхвана гърдите й и леко ги стисна.

— Толкова са големи — възхити се и я целуна зад ухото, тя потрепери.

— Настръхвам… — въздъхна. — Отвън и отвътре.

Той разкопча закопчалката на сутиена между гърдите й и го хвърли върху блузата. Отново посегна и хвана зърната й между палеца и показалеца на двете си ръце, след което започна ритмично и нежно да ги стиска. Зърната й набъбнаха, втвърдиха се и от притока на кръв добиха цвета на зряла черница. Той ги дръпна напред, колкото позволяваха, и ги пусна обратно. Те се върнаха все едно бяха от еластична гума.

— Надявам се да ти е забавно — опита се строго да му се скара тя, но гласът й бе дрезгав от желание.

— Не си спомням изобщо някога да ми е било по-забавно — целуна я по рамото той. — Кожата ти е толкова бяла и гладка.

Спусна пръстите си от зърната й надолу, към пъпа. Беше вдлъбнат, бял и топъл като нагрят от слънцето мрамор.

— Намираш ли ме за дебела? — зададе тя вечния женски въпрос.

— Ще убия всеки, който отговори с „да“ — предупреди я той.

Разкопча колана на полата й и бавно я смъкна надолу по бедрата й. Дрехата се свлече около глезените й и тя изрита обувките си с високи токчета.

Бикините й бяха от бял сатен с малка дантелена апликация във формата на сърце отпред. В огледалото се виждаше намек за интимно окосмяване през дантелата. Той прекара пръсти по сатена, а тя прошепна, останала без дъх:

— Това не е галене, а мъчение.

— Край на изтезанията — обеща Хектор, дръпна ластика на бикините й и вмъкна ръка под сатена. Тя раздели крака, за да му даде достъп.

— Толкова добре е смазана — прошепна той.

— Това е нейният начин да каже: „Здрасти, толкова е хубаво най-сетне да се запознаем“ — обясни Джо.

— Ще ти призная, че тук има още един, който отчаяно желае да й бъде представен — пошегува се той.

— Не е необходимо да ми обясняваш кого имаш предвид — отговори тя. — От известно време насам усещам незримото му присъствие.

— Много е невъзпитан. Моля те да го извиниш, че така се бута и вре навсякъде.

— „Бута се“… — засмя се тя. — Това ми харесва. А завирането е още по-добро. Мисля, че тя с удоволствие ще се запознае с него. Имаш ли нещо против да ги представя взаимно?

— Моля те, заповядай — покани я той и тя се обърна в ръцете му с лице към него.

Целуна го и дръпна надолу ципа на панталона му.

— Божичко! — изведнъж възкликна.

— Какво има? — изненада се той.

— Това беше възклицание на радост, а не на смут. Знаех, че ще е голям, но не съм си представяла, че ще бъде толкова… грамаден. Проблемът сега е, че си прекалено облечен, затова ще се погрижа по въпроса…