Уилбур Смит - Порочен кръг

Когато седнаха край масата за вечеря, Джо отново подхвана разказа си:

— При това положение ФБР подало иск пред Върховния съд за издаване на заповед за разкриване на информация от „Семеен тръст Хенри Банок“ и попечителите му. Рони, както се очакваше от него като главен попечител, се яви като заинтересована страна и след вземане на решението обжалва. Загубихме, така че Рони трябваше да признае поражението си и да направи онова, което така или иначе смяташе за редно по морални съображения. Предаде на ФБР всичко, с което разполагахме за Карл и Джони Конго. Всичко това се случи преди пет години, много преди Рони и Андрю Муркрофт да се срещнат пак. Но дори със сведенията, които им дадохме тогава, могъщото ФБР продължаваше да не може да открие Карл и Джони.

— Така че сега ти и Рони сте длъжни да предадете на ФБР информацията, която сте получили неотдавна от Андрю и Ема Пурдом и която позволява да се уточни окончателно местонахождението на Карл? — попита той и Джо въздъхна.

— Това е спорно, Хектор. Рони и аз сме убедени, че заповедта за разкриване на информация се отнася само за информацията, с която сме разполагали към датата на заповедта, и сме склонни да рискуваме с тази интерпретация. Даже ако от ФБР надушат за истинската ситуация и поискат да актуализираме нашата информация, ние ще обжалваме тяхното искане. Така че разполагаш с около година без намеса от Големия брат, за да направиш каквото трябва да направиш.

— И какво мислиш, че трябва да направя, Джо Стенли?

— Заболя ме устата от цялото това говорене — сладко му се усмихна тя. — Не мога да изрека дори и една дума повече. Като адвокат определено не мога да те поощрявам да извършиш углавно престъпление, например отвличане на някого. Ти си голямо момче, Хектор Крос. Знаеш сам какво да направиш. Не е нужно аз да ти казвам.

— Напълно съм съгласен с последното, Джо Стенли. Отлично знам какво трябва да направя сега. Трябва да се постарая вечерята да, ти достави удоволствие и да отдадем дължимото на доста приличното вино, което съм избрал за нас. Мисля, че и двамата сме преситени от Карл и Джони за днес. Нека говорим на по-полезни за здравето теми през останалата част от вечерта и да оставим другото за сутринта.

До края на вечерята говориха само за себе си. Тя, естествено, знаеше почти всичко за него, докато той — много малко за нея. Затова я слушаше с цялото си внимание и почти всичко, което чу, потвърди високото мнение, което бе почнал да си създава за нея. Когато приключиха с основното ястие, помежду им се бе появила почти осезаема духовна връзка. Хектор си даваше сметка, че свалянето на портрета на Хейзъл от стената бе поставило взаимоотношенията им на нова основа. Вече можеха откровено и с доверие да се гледат в очите. И двамата съзнаваха, че са стигнали до негласно споразумение. Така че се отпуснаха.

Когато Стивън разчисти масата, Хектор я попита:

— Десерт? Сирене…? Пури…? — на което тя се засмя и поклати глава.

— Ястието беше наистина страхотно, но мисля да се въздържа от пурите, благодаря ти.

— Тогава нека се преместим в дневната за кафе, става ли? — предложи той.

Стана и мина зад стола й, за да й кавалерства, после я взе за ръка и я поведе към дневната.

— О… това е прекрасно — промълви тя, когато видя огъня в камината. Застанаха с гръб към топлината. Тя се премести по-близко до него и го погледна в очите. Без да откъсва поглед от нея, той наклони глава над нейната, устните й леко се разтвориха и дъхът й се ускори.

Беше първата им истинска целувка — едновременно заявление и обещание. В края й вече се притискаха. Когато устните им най-сетне се разделиха, всеки запазил в себе си вкуса на другия, той сериозно каза:

— За мен това е важно!

— И за мен — прошепна тя.

— Моля те… остани при мен тази нощ — каза той.

Тя се поколеба, преди да му отговори:

— Хектор, аз няма да пазя нищо в запас. Знаех за теб много преди да се запознаем и още тогава смятах, че си много интересен мъж. След това се запознахме и открих, че си точно такъв, какъвто се бях надявала да бъдеш. — Тя го погледна и в очите й припламнаха зелени пламъчета. — Желая те от онзи ден, но бях наясно, че за теб е прекалено рано. Бях готова да чакам. Сега мисля, че съм чакала достатъчно дълго. Ти свали портрета от стената в кабинета си. Намирам това за многозначително… За мен оттук нататък няма връщане.

Той отвори уста, за да й отговори, но тя реагира бързо и сложи пръст върху устните му.

— Почакай! Изслушай ме, моля те. Не съм глуповата девственица, но не съм и уличница. Била съм омъжена веднъж, макар и не за дълго. Ала никога досега не съм скачала в леглото на мъж, без да си помисля добре за последиците.