Уилбур Смит - Порочен кръг

С една ръка дълбоко в отвора на разкопчания му панталон и с друга върху гърдите му, тя го принуди да отстъпи назад, докато краката му не опряха в леглото, после го натисна да легне.

— Стой така… — заповяда му. — Не мърдай! — После коленичи, развърза и събу обувките, а след тях и чорапите му. След това хвана дъното на панталона и нареди: — Повдигни си задника, приятел!

Когато той се подчини, Джо дръпна панталона с театрален замах и без забавяне повтори същото с гащетата. Отстъпи крачка назад, завъртя на пръст над главата си боксерките му и се изкиска като ученичка:

— Погледни се само… щръкнал във въздуха… толкова неподреден! Не, не мърдай! Сега ще го приберем където му е мястото, преди да си се усетил!

Тя хвърли боксерките зад рамото си, сложи ръце на хълбоците си и започна да го разглежда с наклонена настрани глава…

— Ей, там…! — обади се Хектор след малко. — Какво чакаме?

— О… съжалявам. Мисля, че останах хипнотизирана за момент като птичка пред кобра. Не само е огромен, но е и красив… добра сделка, да знаеш! — После скочи на леглото, прехвърли крак връз него и го яхна. Намести се и ахна: — О, боже мой! Става ми точно! А имах сериозни съмнения дали ще е възможно.

Продължиха пламенно и страстно. И двамата имаха нужда от изживяването след дългото въздържание. Накрая останаха притиснати един в друг, задъхани и потни. Поговориха и после пак се любиха. Беше късно след полунощ, когато заспаха все така вплетени един в друг.

На сутринта тя се събуди първа, но той веднага усети погледа й върху лицето си и също отвори очи.

— Изплаших се — промълви тя и силно го прегърна. — Сънувах, че пак си заминал за някъде.

— Това няма да се случи, уверявам те.

Към десет сутринта Синтия им изпрати горе закуската и те ядоха по халати. Бяха взели заедно душ и телата им още блестяха от секса и горещата вода. Джо наля кафе в чашите и попита:

— И какво ще правим сега? — Множественото число прозвуча от устните й напълно естествено.

— Времето за приказки мина, започваме да действаме.

— По-точно?

— Най-напред заминаваме за Абу Зара. Аз трябва да събера екип, да го инструктирам и да го подготвя. А ти трябва да се запознаеш с Катрин Кайла.

— Чудесен план. Кога заминаваме?

— Кога ще си готова?

— Вече съм готова. Пътувам с малко багаж, забрави ли?

— Добродетелите ти са неизброими.

Агата успя да резервира последните две свободни места в първа класа за полета на „Емирейтс“ от „Хийтроу“ същата вечер. Пади и Настя ги посрещнаха на летището в Абу Зара на следващата сутрин. Те неуспешно се опитаха да скрият любопитството си, когато Джо излезе от изхода за пристигащи редом с Хектор.

Хектор се здрависа с Пади, целуна Настя по двете бузи и едва тогава проговори:

— Запознайте се с Джо Стенли — представи я той.

— Ахааа…! — проточи Настя, докато се ръкуваше с нея. — Не бях виждала това изражение на лицето на Хектор от дълго време. Внимавай с него, Джо Стенли. В Хектор всичко е по много.

— Мисля, че жена ми искаше да каже, че самият Хектор е голям — уточни Пади.

— Е, какая разница имало? — осведоми се с нарочен акцент Настя.

Пади ги откара до „Сийскейп Маншънс“ и всички се качиха в асансьора за мансардния етаж. Във фоайето се бе събрала обичайната група посрещачи. Катрин Кайла позна баща си в мига, в който той излезе от асансьора и едва не изскочи от прегръдката на сестра Бони с радостен вик: „Ба-ба!“.

— Остави я на пода, Бони — нареди Хектор и се обърна към Джо: — Само гледай това. — Катрин се стрелна по пода и се опита да се изкатери по крака му. Хектор я взе в ръцете си, подпря я странично на хълбока си и попита Джо: — Впечатляващо, нали?

— Мисля, че тя е просто разкошна. Може ли да я подържа?

— Може да те напишка. Ако го направи, възприеми го като знак на любов. Мен ме опикава по всяко време.

— Ще поема този риск — заяви Джо и протегна ръце. Катрин я погледна изучаващо за момент, преди да вземе решение.

— Маж! — каза тя и се протегна към прегръдката на Джо.

— Маж? — недоверчиво се осведоми Хектор. — Кога ще научи една дума както трябва?

— Това е новата й думичка — обади се в защита на повереницата си Бони. — Сега наричаме „маж“ всички, които ни харесват.

Дейв Имбис пристъпи напред, за да приветства Хектор, и докато стискаше ръката му, Хектор му каза:

— Ледът се разчупва, Дейв. Искам ви с Пади и Нази в киносалона веднага!

Хектор тръгна натам, следван от основния си екип, Джо понесе Катрин със себе си, а малката палавница се възползва от възможността да изследва вътрешността на ноздрата й с пръстче.