Уилбур Смит - Порочен кръг

— Да, мозайката започва да се нарежда. С изключение на една последна подробност — крокодилската арена. Ако съм разбрал правилно, Карл е организирал всичко около нея съвсем наскоро, много след като Андрю и Ема Пурдом са се върнали в Тексас. Но откъде ти знаеш за нея?

— Отново благодарение на Ема Пурдом — отговори му Джо. — Докато Ема била в Казунду, тя завързала приятелство с местния мисионер, който отговарял за малката църква там, както и за училището на отсрещния бряг на езерото, в Кигома. Ема инсталирала програма за чернокожите ученици. Затова продължила да поддържа връзка със свещеника и децата му. През цялото време си чатила с тях. Точно те я информирали за всички събития край езерото. Залавянето на големите крокодили било за тях голяма новина. А по-късно плъзнали грозните слухове с какво Карл и Джони хранят питомците си. Цялата тази информация редовно стигала до Ема. Аз вече знаех за съдбата на Бриони. Както сам разбираш, не е нужно голямо въображение, за да се сглобят двете истории заедно.

— Добре, приемам това обяснение. Ще ти кажа, че според мен имаш голямо бъдеще като писател. Не, това е слабо казано… за мен ти си истински феномен, който притежава направо дарба от боговете.

— Аз мисля същото за теб — каза тя. — Но предлагам да ме оставиш да ти доразкажа каквото имам.

— Да не бързаме — спря я той. — Наближава време за вечеря, а аз знам, че Синтия е сътворила един от шедьоврите си. Ще ми правиш компания, нали?

— Звучи прекрасно. С удоволствие ще вечерям с теб.

Хектор телефонира в кухнята, за да предупреди

Синтия за присъствието на гост.

— Няма никакъв проблем, сър — увери го тя. — Вече бях предвидила госпожица Стенли.

— Тези хора вече четат мислите ми — измърмори Хектор и остави обратно слушалката. — Но сега разполагаме с цялата вечер. Не искам да бързаш.

— Добре… ще се възползвам в пълна мяра, предупреждавам те. Следващата ми новина за теб е, че ФБР също се интересува от делата на Карл и Джони.

— Проклятие…! Само да не ме изпреварят!? Това е изцяло моя работа и не бих искал да си завират носа в нея.

— Ето как стоят нещата в момента — поде Джо. — Конго е един от най-издирваните мъже в Щатите. В допълнение към многото убийства, за които е осъден, се добавя убийството на Лукас Хелър по време на бягството от затвора. Лукас все пак е служител на правоохранителните органи, а убийството на такъв никога не е добра идея. Когато се разбрало, че Джони е напуснал Щатите, била потърсена намесата на ФБР. Разследването било трудно и бавно. В началото никой не подозирал за забъркването на Карл Банок в историята. Конго просто изчезнал и нямало никакви следи, които да сочат към евентуалното му местопребиваване. Времето минавало, но ФБР никога не забравя. Един ден, привидно без никаква връзка с нашата история, данъчната служба на Щатите започнала разследване на Марко Мерковски, директор на затвора „Томас Тъск“, по подозрение в укриване на данъци. Той не могъл да обясни по разумен начин притежанието на големи суми в офшорни банкови сметки. Мерковски бил изправен в съда по обвинение в укриване на данъци и получил петгодишна присъда. ФБР обаче успяло да свърже във времето бягството от затвора на Джони Конго и внезапното забогатяване на Марко. Предложили на Марко съдебно споразумение, ако сътрудничи в разследването на бягството на Конго.

— Обзалагам се, че Мерковски се възползвал без колебание от възможността да отърве кожата — подсказа Хектор.

— Едва не се препънал от бързане — потвърди Джо. — Така във ФБР могли да свържат Карл, Конго и „Семеен тръст Хенри Банок“. А това ги довело до Рони Бънтър като главен попечител. Макар Рони да поддържал през годините редовен контакт чрез имейли с Карл, той нямал никаква представа къде се криел. Живеейки двоен живот и защитавайки Джони Конго, Карл станал експерт в скриването на следите си. Въпреки това Рони Бънтър бил принуден да заяви пред ФБР, че взаимоотношенията му с Карл са от типа между адвокат и клиент, така че не можел да сподели никаква информация за тръста или неговите бенефициенти, без да наруши доверието.

Интеркомът иззвъня, така че Джо замълча, а Хектор вдигна слушалката, изслуша и отговори:

— Благодаря ти, Синтия. Да, готови сме за вечеря веднага… — Той погледна въпросително Джо и тя кимна утвърдително. — Кажи на Стивън да има готовност да сервира след около десет минути. — Хектор изключи интеркома и се обърна към гостенката си: — Ако искаш, измий си ръцете и да слизаме. Синтия има темперамента на велик режисьор. Каже ли ни „Яж!“, трябва да ядем.