Уилбур Смит - Порочен кръг

Джони и Сам се прицелиха в него едновременно. Сам го улучи в лявото рамо, но куршумът на Джони попадна в разтворената му уста точно когато той бе опитал да изкрещи някакво предизвикателство. Двата му долни резеца се счупиха при венците, а куршумът излетя през тила му. Охранителят падна тежко назад. Зад него последният оцелял беше захвърлил оръжието си и тичаше към вратата, извеждаща към укрепленията. Сам го пропусна, но Джони го улучи точно над лявото коляно, разтрошавайки бедрената му кост. Мъжът падна по лице и запълзя към отворената врата, влачейки крака си, като оставяше зад себе си лъскава кървава следа по каменните плочи. Джони вдигна пак оръжието си, за да го довърши, но Сам го спря.

— Този е мой. Познавам го. Длъжник съм му.

Джони свали дулото на пистолета към пода.

— Хубаво, Сам, твой е — съгласи се той.

Сам излезе на площадката и смени пълнителя на картечния си пистолет с пълен. Застана пред ранения и тихо, но заплашително, му каза на суахили:

— Погледни ме, другарю. Позна ли ме?

Мъжът погледна нагоре към лицето му. Очите му бяха пълни със сълзи на шок и болка. Сам продължи:

— Аз съм онзи, когото удари с приклада в устата. Обещах ти, че ще се върна. Ето ме…

В погледа на мъжа изплува досещане. Той видя по лицето на Сам какво го чака.

— Добре! — каза Сам. — Виждам, че си спомни.

Той бавно го обиколи, докато направи пълен кръг. Изстреля куршум в задната част на здравото коляно и разтроши костта. После стреля още два пъти в долната част на гърба, като напълно прекъсна гръбначния му стълб. И двете рани бяха смъртоносни, но смъртта нямаше да дойде бързо.

В тройната зала Джони отиде до сврелия се в един ъгъл Карл, който продължаваше да скимти и да лежи с ръце върху главата си. Джони го побутна с крак.

— Всичко е наред, Карл, момчето ми. Тате прогони торбалан. Вече можеш да излезеш изпод одеялото и да ме видиш как се сбогувам с моя чичо Джъстин.

Карл свали ръце и плахо се огледа. Видя, че противниците са обезвредени. Усмихна се облекчено и се изправи на крака.

— Не исках да ви преча. Не ме беше страх… наистина — неубедително измънка той.

— Естествено. Знам, че си смел малък герой. Просто не обичаш острите звуци — обясни му Джони собственото му поведение.

Карл го последва до мястото, където лежеше крал Джъстин. Изправен над проснатото на пода тяло, Джони презареди картечния си пистолет с нов пълнител.

— Още диша — радостно извика той и потупа Карл по рамото. — Убивал ли си някога човек, малкият ми?

Карл поклати със съжаление глава.

— Никога не ми се е удавал такъв шанс. Винаги е имало друг, който да го свърши вместо мен.

— Е, сега имаш този шанс. Можеш да довършиш чичо Джъстин. Харесва ли ти това, белокожко?

Лицето на Карл светна.

— Да, мамка му! — възкликна той. — Благодаря ти, чернилко… винаги съм искал да опитам.

Джони му подаде картечния пистолет, а Карл непохватно го пое.

— И… какво да правя сега с него?

— Насочи го към стария мръсник и дръпни спусъка.

Карл насочи, без да се старае особено, пистолета към тялото на краля, извърна глава и затвори очи. Дръпна спусъка със сила, от която показалецът му побеля. После отвори очи и се обърна пак към Джони:

— Нещо., не стреля — оплака се той.

— Не насочвай това нещо към мен — внимателно отмести дулото на пистолета от себе си Джони. — Първо, трябва да освободиш предпазителя. Сега опитай пак. Но този път не затваряй очи.

Карл отново се прицели, напрегна тяло и задържа спусъка дръпнат. Пълнителят се изпразни със звука на раздирана коприна и куршумите разкъсаха гърба на възрастния мъж като верижен трион. След това оръжието затихна.

— Пак спря да стреля, Джони — оплака се Карл.

— Това е, защото ти изстреля всички куршуми.

— Мъртъв ли е вече?

— Би трябвало. Не виждаш ли… едва не си го прерязал на две. Но ти беше кеф, нали, Карл?

— И още как! Това беше страхотно. Благодаря ти, Джони.

— На твое разположение съм, малкият ми. По всяко време.

Без да бързат, те излязоха на бойниците, за да наблюдават кацането на последните зимбабвийски парашутисти на пистата под хълма. Групата десантници веднага започна да обезопасява района. Отнякъде се разнасяха единични изстрели. Дакотата обикаляше хълма на ниска височина и Джони се обади на пилота по сателитния телефон.

— Отлична работа, „Пилешка супа“! Когато се върнеш, пистата вече ще е използваема. Ще я маркираме с копринените парашути.

Дакотата се насочи на юг и Джони се обърна към Сам: