Уилбур Смит - Порочен кръг

— Иди там долу и поеми командването на твоите хора. Искам да задържите колкото може повече местни, преди да са се изпокрили в джунглата. Организирай ги да започнат разчистване на пистата. Рано е да празнуваме, преди всички десантници да са кацнали и с тяхна помощ да сме установили пълен контрол над страната.

Сам и зимбабвийците му успяха да разчистят част от пистата преди смрачаване, когато дакотата се върна. Самолетът кацна и разтовари нови шейсет души, както и провизии за следващите десет дни. Преди слънцето окончателно да потъне зад хоризонта, дакотата излетя и се отправи към Хараре за следващия си курс.

Следващите четири дни преминаха в прехвърляне на останалите зимбабвийски части от Кариба, както и в доставката на още припаси, които трябваше да им осигурят съществуването през идните няколко месеца. После катерът достави от Кигома голям товар царевично брашно.

Още при първите изстрели малката армия на крал Джъстин, както и цялото население на Казунду изчезнаха като дим във ветровит ден.

Това не разтревожи особено Карл и Джони. Заклещени между езерото и джунглата, нещастните хорица нямаха никакъв избор. Те отлично знаеха какво ги чака на границата с Конго от другата страна — щяха да бъдат задържани и впрегнати на работа при нечовешки условия в опасните шахти на мините, докато не свършеха от глад, удавени под кални свлачища или затрупани от срутвания под земята.

След приключване на началните приготовления Джони прелетя с дакотата на ниска височина по брега на езерото и джунглата зад пристанището.

Самолетът имаше монтирана под фюзелажа 700-ватова озвучителна уредба „Скай шаут“. С нейна помощ крал Джон Кикуу Тембо се обърна на инхуту към поданиците си. Гласът му отекна от хълмовете:

— Крал Джъстин е мъртъв! Аз съм новият ви крал. Аз съм крал Джони. Искам от вас абсолютна лоялност и пълно подчинение. В замяна ще се грижа за вас и ще ви нахраня. Елате на старото летище под замъка. Не се страхувайте. Няма да ви сторя нищо лошо. Самолетът докара цяла планина царевично брашно за вас и това значи край на глада. Вашият нов крал Джони ви обича. Той няма да ви стори нищо лошо, напротив, ще ви даде работа и ще ви плати с много сребърни шилинги.

Не бяха изминали и няколко часа и първите сред новите поданици на Джони се показаха, за да проверят истинността на кралските уверения. Разбира се, само глупак би приел доброволно такава задача. Така че не ставаше дума за смелчаци, а за принудени да го направят. Това бяха три кльощави момичета, които нямаха и десетгодишна възраст, само по окъсани набедрени препаски. Те се държаха за ръце и плачеха от ужас.

Когато зърнаха чакащия ги на пистата Джони Конго, те се обърнаха и пищейки, побягнаха обратно към прикритието на джунглата. След малко отново бяха избутани напред от родителите им, но все така се притискаха едно в друго и плачеха. Негово величество ги потупа по главичките и даде на всяко шепа сладкиши, парче ярко оцветена басма и по голям черпак царевично брашно, загърнато в бананов лист. Тройката изтича обратно със съкровищата, които бързо им бяха отнети от чакащите ги възрастни.

След кратка пауза трите малки героини излязоха отново, този път водейки майките и по-голямата част от роднините си от женски пол. Воините на племето все още бяха недоверчиви. Жените получиха порционите си и изтичаха обратно при мъжете си, като викаха радостно. Следващата група изпратени бяха момчетата. Когато и те оцеляха след първата си среща с новия крал Джон, мъжете набраха смелост да се появят сами.

Не след дълго летището се изпълни с шумна тълпа, празнуваща смъртта на стария крал и възкачването на трона от слонова кост на щедрия нов монарх на Казунду.

Сам Енгвеняма и бойците му обикаляха и разпределяха мъжете и жените в работни батальони. Първата задача, която ги очакваше, бе ремонтът и удължаването на пистата, за да може тя да приема по-тежките транспортни самолети. След това щяха да се съсредоточат в разширяването на малкото пристанище за приемането на кораби, натоварени със строителни материали и тежко оборудване.

Първият самолет, който се приземи на новата писта, беше „Антонов Ан-124 Кондор“, произведен през 1985 година и летял хиляди часове в руската армия, преди да бъде продаден. Беше турбовитлов с четири двигателя — един от най-големите в обръщение, с огромна товароподемност. Карл Банок бе шестият му регистриран собственик. Беше го купил от търговец на излишно военно оборудване в България. Самолетът се обслужваше от двама пилоти от запаса, уволнени от руските военновъздушни сили поради навършване на възраст. И двамата отчаяно се нуждаеха от работата, така че Карл ги получи, както и самолета, на съвсем достъпна цена.