Уилбур Смит - Порочен кръг

Жертвата след това биваше застрелвана, а трупът й оставян на пътеката като предупреждение за следващите.

Пътят до Казунду през гористите хълмове скоро бе очертан не само от преминалите по него хиляди крака, но и от вонята на трупове, разлагащи се по протежението му.

Много скоро бе събрана достатъчно колтанова руда за първия полет на „Ан-124 Кондор“ до Хонконг. Кондорът имаше заповед на връщане да спре в Тайланд за зареждане с гориво и за да качи на борда си няколко млади тайландски проститутки — както мъже, така и жени. И Джони, и Карл намираха дребните тайландски тела за особено привлекателни. Най-вече харесваха тайландските травестити, които напълно съответстваха на влечението им и към двата пола.

Джони и Карл старателно избягваха всякакъв физически контакт с местните казундийци, които — за разлика от внимателно подбраните тайландци — бяха подобие на вървящи скелети, поразени от всевъзможни венерически болести.

След първите две години управление на Джони, когато печалбата от търговията с конфликтни суровини и от финансовия гений на Карл бе неохотно утроена от попечителите на „Сеемен тръст Хенри Банок“ двамата насочиха колективната си енергия и огромно състояние към трансформирането на замъка на върха на хълма от отвратителна руина в искрящ брилянт в обкова на езеро, планина и пищна джунгла.

За реализацията на тази идея те привлякоха архитекти, паркостроители, хидроинженери, строители със специализирани умения. Внесоха през езерото висококачествени строителни материали. Изкупиха от търгове по света редки и красиви предмети, различни видове екзотична дървесина, картини, коприна, керамика и други предмети на изящното и приложното изкуство. Започнаха да изпомпват вода от езерото за висящата градина на върха на хълма, която след това минаваше през подземни пещери и надземни басейни, за да се излее надолу в изящно сътворени водоскоци и водопади, които се връщаха отново в езерото, от което се бяха възнесли.

За помощ в реализирането на този шедьовър Карл Банок избра видния американски архитект и носител на международни награди Андрю Муркрофт от „Муркрофт и Хей“, който някога бе проектирал имението на Форест Драйв, построено от Хенри Банок за неговото семейство.

Карл изпита болезнено удоволствие да използва човека, избран от приемния му баща, когото бе унищожил и чието семейство бе на път окончателно да затрие.

Карл бе запазил внимателно няколко копия на документалния филм, който бе възложил на Амарантус, мексиканския кинооператор на порнофилми. На Карл и Джони така и не им омръзна да го гледат. На всеки няколко седмици те сядаха и цяла вечер захласнато гледаха по няколко пъти целия филм. Последната борба на Бриони в калта и мръсотията на кочината с грамадния Анибал ги караше да се заливат от смях.

На финала те имитираха в синхрон смъртния й вопъл към баща й — онзи покъртителен вик, който бе убил Хенри Банок.

— Татко!

В един такъв момент на Джони му хрумна уникална идея.

— А защо не си построим наша кочина?

Карл възприе идеята с ентусиазъм.

— Чернилко, ти си направо гений. Това е гениално. Така ще си имаме наше шоу на живо, когато ни се прииска.

— Ще бъде много добре за дисциплината тук. Ядоса ли ни някой, ще нахраним с него прасетата, като накараме другите да гледат — разшири Джони предложението си, а Карл се закиска като ученичка и го прегърна с благодарност.

— Можем дори да построим амфитеатър като Колизеума в Рим… нали се сещаш, където древноримските императори са принуждавали гладиаторите да се бият до смърт един срещу друг, хранили са лъвовете с красиви жени и са измисляли най-различни хубави неща?

— Никога не съм чувал за тях, но онова, което ми разказваш, ми харесва. Онези пичове трябва да са страхотни. Не е зле някой път да отидем и да погледаме.

— Е, закъснели сме с около две хиляди години за това — осведоми го Карл. — Но ние сме също толкова готини като онзи, дето е носил венец от листа на главата си. Както е казал той, можем да имаме всичко, което пожелаем, защото сме мегабогати и суперготини.

— Да не мислиш, че прасетата са суперготини, белокожко? — презрително изсумтя Джони. — Ние можем да измислим нещо по-добро от някакви прасета. Какво ще кажеш за лъвовете, пич? Тук е Африка, за бога! Лъвовете са по-готини от прасетата, откъдето и да ги погледнеш.

Карл се замисли над предложението за момент и изведнъж стана сериозен.

— Лъвовете не ми харесват — неодобрително поклати глава той. — Опасни са, мъжки!