Уилбур Смит - Порочен кръг

Джони и Карл останаха сами на каменните седалки в кралската ложа, за да се насладят на новите си домашни питомци.

— Трябва да им дадем имена — замисли се на глас Карл: — Имаш ли някакво предложение?

Джони се смръщи от усилие и след малко предложи:

— Защо не ги наречем… Големия лапач и Малкия лапач?

— Идеята не е лоша! Даже е много поетично! — кимна Карл: — Но на мен повече ми харесва Анибал, като онзи от филма за „татко“.

Двамата се изсмяха на спомена и Джони игриво го удари по ръката.

— Жестоко е, Карл, момчето ми. Доволен съм, че се сети за това. Ще наречем големия лапач Анибал, а малкия — Алин.

— Какво? — озадачи се Карл.

— Алин, пич, жената на Анибал Кадафи. Тя беше страхотна. Обичаше да излива вряла вода върху главите на прислугата си, когато някой я ядоса.

— Мислех, че говорим за Анибал, сина на Хамилкар Барка и кошмара на Рим, а не за Анибал, сина на Муамар Кадафи — засмя се Карл. — Но няма значение, всеки може да допусне глупава грешка. Нека женската бъде Алин.

— Вече съм влюбен в нея — призна Джони.

— Да й докажем тогава любовта ти. Имаш ли някого наум за вечеря на Алин? Някой да те е ядосвал напоследък? — попита Карл. — Това не е проблем, нали теб хората вечно те ядосват.

— Прав си, белокожко. Не знам защо винаги ще се намери някой, който да се възползва от мен. Предполагам, че просто съм прекалено добър за тези задници!

— Избери един… който и да е.

— Снощи Сам заловил една в склада за зърно, опитвала се да открадне кофа царевично брашно. Тъпата крава се оправдала, че хленчещите й деца умирали от глад.

— Това е непростимо — съгласи се Карл. — Всеки с всичкия си ще се ядоса от такова поведение. Кажи на Сам да я доведе тук.

Жената беше толкова парализирана от ужас, че не можеше да ходи. Двама от хората на Сам я довлякоха нагоре по хълма, за да я изправят пред крал Джон.

— Знаеш ли какво има в онази яма? — посочи Джони рова.

Жената поклати глава отрицателно.

— Е, сега ще те хвърля в нея, за да разбереш.

Жената го гледаше тъпо, явно не разбираше.

— Изражението й е толкова комично! Според теб знае ли какво я очаква? — изхили се Карл.

— Не — отговори сериозно Джони. — Сам я е държал окована в подземието на замъка, откакто са я арестували. Още не е виждала крокодилите. За нея това ще бъде хубава изненада. — Джони се обърна към мъжете, които я държаха: — Съблечете я. Закарайте я надолу по стълбите и я хвърлете в рова.

Съблякоха простото облекло на жената и я задърпаха надолу по стълбите към вратата с решетка. Карл и Джони се надвесиха над перилата, за да виждат по-добре. Мъжете отвориха вратата, блъснаха я през нея и я затръшнаха зад гърба й.

Жената заблъска по прътите на решетката с голите си юмруци, докато кокалчетата й се разраниха. После погледна нагоре към мъжете над нея и се разплака, молейки ги за милост.

— Ела тук — извика й Джони на суахили — Ела и аз ще те вдигна навън.

Тя се отдръпна от вратичката и неуверено се отправи към мястото, където той се бе надвесил до кръста над перилата и я викаше с пръст. Мина по перваза на басейна, без да поглежда към водата.

Изведнъж зеленясалата повърхност избухна с такава сила, че водните пръски обляха двамата надвесени мъже. Анибал изскочи от басейна като голямо сиво торпедо.

Не беше отворил челюстите си, за да захапе жертвата — държеше ги здраво стиснати, така че показващите се зъби от горната му челюст припокриваха долната му устна в подобие на сардонична усмивка. Той завъртя голямата си глава към жената. Плочките по черепа му бяха твърди като плетена ризница. Удари жертвата си в гръдния кош в мига, в който тя вдигна ръка, за да я подаде на Джони Конго. Ударът я запрати върху каменната облицовка на стената на рова. Ребрата й изпукаха като съчки за огън. Тя падна в основата на стената.

Анибал разтвори челюстите си максимално и се изправи над нея, после затвори дългите си жълти зъби върху тялото й. Челюстите му щракнаха като затварянето на желязната врата на рова. Анибал повдигна тялото високо, държейки го напречно в челюстите си, така че пръстите на ръцете и на краката на жената се влачеха по пясъка, докато я пренасяше назад в басейна.

И тогава зелените води избухнаха още веднъж.

— Ето я прелестната Алин, която също иска да се позабавлява — възбудено извика Карл.

Женската изскочи от басейна и се насочи към Анибал, но той не направи опит да я избегне. Вместо това застина и извърна глава към нея, сякаш й предлагаше голото тяло в челюстите си.