Уилбур Смит - Порочен кръг

С ремонтираните двигатели, монтирани в Дубай, кондорът имаше достатъчен обсег за полет без междинно кацане от Казунду до Хонконг или Техеран. Един от най-големите купувачи на конфликтната колтанова руда беше комунистически Китай. Иран също отчаяно се нуждаеше от танталит, за да продължи ядрената си програма. Карл и Джони вече можеха да обслужват най-големите си клиенти с доставки едва ли не до входната им врата.

Първото карго, с което кондорът кацна в Казунду, бе огромен дизелов генератор за захранване на замъка, както и сателитна антена, и всичкото електронно оборудване, нужно на Карл за постоянна връзка със световните финансови пазари. Със същия полет пристигна и екип от седмина високоплатени експерти, който инсталира и пусна в действие това оборудване.

На борда на „Антонов“ пристигна и лекар. Той бе приел да работи на щат за новото правителство на Казунду и най-вече да бъде на денонощно разположение на Карл, който бе поразен от хипохондрия в начална фаза.

От същия български дилър, доставил кондора, Карл закупи и две десантни амфибии за дислокация, някога използвани от руските военноморски сили. Бяха им монтирани нови двигатели и бяха доставени с търговски кораб от българското черноморско пристанище Варна до Дар ес Салам, главното пристанище на Танзания. Кондорът отлетя до там и ги пренесе една по една в Казунду. Те можеха да пресичат езерото при Кигома за по-малко от два часа и да доставят с всеки курс по петдесет тона цимент и други тежки и обемисти строителни материали.

Докато се разгръщаше цялата тази дейност, Джони Конго подбра сред поданиците си всички бивши военни, използвани от покойния му чичо. Избраните бяха изумени от способността му да ги идентифицира толкова бързо. Джони си бе спечелил репутацията, че притежава свръхестествени сили, което в огромна степен се дължеше на благоговението, което будеше сред поданиците си. Никой от тях така и не се досети, че те бяха най-охранените сред цялото население на Казунду и подборът им се свеждаше просто до забелязването кои имат най-големи кореми.

Джони ги предаде на Сам Енгвеняма със задачата да бъдат тренирани като войници и полицаи, и да се грижат техните братя и сестри да не спират да се трудят. Все пак чупенето на глави и ритането на задници беше избраният от самите тях начин да си вадят хляба.

Те се заловиха за работа с наслаждение и започнаха да служат на крал Джон и белокожия му министър-председател, Негово превъзходителство Карл Питър Банок.

След като структурата на новото казундийско правителство бе създадена и заработи гладко, Джони сформира тежковъоръжена група от трийсетина нови телохранители. Изпрати емисари да уведомят местните конгоански главатари, че възнамерява да ги посети, а после, придружаван от Сам Енгвеняма и бодигарда си, прекоси границата с Демократична република Конго. Карл реши да се въздържи от присъединяване с извинението, че не е подходящ за тази работа, понеже не владее нито един от местните езици, а и е важно да следи изкъсо динамиката на глобалните финансови пазари. За разлика от предишни случаи, този път Джони не отхвърли извиненията му, а го остави с влажна целувка по устните.

Обиколката на Джони из източните провинции на Конго премина триумфално. Всяка отделна провинция бе под управлението на местен главатар, който притежаваше частна армия. Всички вождове изслушаха със зле прикривано задоволство обясненията на Джони, че е готов да плаща с американски долари за всяка унция колтанов концентрат, всеки грам злато, всеки карат диаманти и всеки чувал каситерит или волфрамит, които му бъдат доставени на казундийската граница, където Джони вече бе назначил собствен оценител, който да приема и проверява чистотата на рудата и минералите.

Джони специално подчерта пред главатарите, че за тях не съществува никакъв риск. Те нямаше да изпуснат стоката от очите си, докато не видеха парите в ръцете си.

Бяха изминали само няколко седмици след обиколката на Джони, когато на границата започнаха да пристигат дълги колони носачи. Те бяха водени от въоръжени мъже и пришпорвани да бързат с викове, ритници и бичове. Носачите бяха основно жени, буквално залитащи под чувалите суровини, които те балансираха на главите си. Мъжете и децата бяха по-полезни под земята в примитивните мини.

Тежестта на всеки товар бе индивидуално подбрана според силата и издръжливостта на носачката. Когато някоя от тях паднеше, тя беше вдигана с бич на крака и принуждавана да продължи да върви. Ако не успееше да стане, товарът й бе разпределян между останалите пред нея, които и без това бяха на границата на издръжливостта си.