Уилбур Смит - Порочен кръг

В краката му седяха две млади гологърди момичета на възраст на женитба. От двете му страни се бяха строили неговите телохранители.

Те бяха шестима на брой. „Униформите“ им бяха от избледнели джинси до поли от козя кожа. Всички бяха босоноги. Единият бе момче на не повече от тринайсет години. Руският автомат, на който се подпираше, стигаше на височина до плещите му.

— Мили боже! — тихо ахна Карл. — Онзи там само дето не е бебе.

— Но вероятно е убил повече хора, отколкото ти мухи — предупреди го Джони Конго. След това каза на английски на Сам Енгвеняма до себе си: — Поздрави старото копеле по традиционния начин и му кажи, че славата му стига чак до Америка. И че мъжете шепнат името му, свивайки се от страх и дълбоко уважение.

Сам повтори поздравите на суахили, на което крал Джъстин кимна и мрачното му изражение видимо просветна. После каза на инхуту на камерхера до себе си:

— Кажи, че имам удоволствието да приветствам тези хора в Казунду. Съобщиха ми, че той е богат човек, който притежава хиляди крави. Тези две момичета… — И той ги сръчка с босите си нозе: —…са негови жени, докато е мой гост.

Камерхерът направи дълбок поклон пред краля, след което се обърна към посетителите и повтори всичко на суахили. Сам Енгвеняма го преведе на английски.

Карл се усмихна на Джони.

— Курвата отляво ще ти лепне сифилис, а тази отдясно — СПИН. Избирай на воля…

Мъчително безсмисленият разговор с Негово величество продължи да се точи, а Джони поглеждаше часовника си от време на време.

— Дакотата закъснява с четири минути — тихо изръмжа той на Карл. — Надявам се пилотът да не се е изгубил. — Изведнъж настроението му се подобри: — Ето го… идва!

Карл наклони глава и дочу ритмичното боботене на многовитлов самолет. Звукът бе едва доловим, но бързо се засилваше. Джони напусна групата пред трона и с няколко бързи крачки стигна до отворените врати, извеждащи до бойниците и пътеката между бойните кули на замъка. Излезе на открито и погледна нагоре и на юг.

Големият тежкоподвижен самолет правеше остър вираж, спускайки се към изоставената писта. Намираше се на височина по-малко от двеста метра, когато от люка скочи първата човешка фигура, пропадна в течение на няколко секунди, след което над нея се разтвори куполът на парашута и свободното падане премина в контролируемо спускане. Останалите го последваха на малки интервали, като командосите скачаха и от двете страни на фюзелажа. Небето изведнъж се изпълни с белите цветове, подобно на ливада с маргарити в ранна пролет.

Джони се извърна и се хвърли назад към трона, истерично крещейки на инхуту:

— Бягайте! Бягайте…! Врагът е тук. Ще ни избият!

Нито кралят, нито някой от поданиците му се учудиха на неочакваното проговаряне от Джони на техния език.

Момичетата скочиха на крака и се втурнаха към вратата на харема с ужасени писъци.

Крал Джъстин надигна с мъка туловището си и посочи с пръст на охраната си вратата към бойниците зад парапета. От устата му хвърчаха слюнки и се посипваха върху бялата му брада. Хората му изтичаха натам, хванали за стрелба автоматите си, зареждайки с тракане патрони в затворите. В един момент всички се озоваха с гръб към Джони и Сам.

Джони тихо прошепна на Сам с ъгълчето на устата си:

— Добре, Сам, сега е моментът…

Карл Банок се просна по лице на пода, обхванал главата си с ръце и притиснал буза в мръсните плочки. Вече лекичко скимтеше от ужас.

Джони и Сам извадиха оръжията си. И двамата бяха избрали 9-милиметрови картечни пистолети „СУ-75“. Бяха ги скрили в куфарчетата, които носеха. Издължените пълнители за по трийсет патрона вече бяха прикрепени към пистолетите. Късите цеви не гарантираха точност на по-далече от двайсет и пет метра, но в случая разстоянието бе два пъти по-малко. Предпазителят бе поставен на единична стрелба. Започнаха да стрелят.

Джони свали първо чичо си, съзнателно забивайки два куршума в долната част на гръбнака му. Възрастният човек падна на колене и се заклати в опит да запази равновесие, но накрая рухна по очи. Джони без забавяне се обърна към момчето войник, което беше не по-малко опасно от останалите телохранители. Застреля го в главата и го видя да пада. Автоматът изтрака по плочките до падналото тяло.

Междувременно Сам бе свалил две от своите мишени. Останалите от охраната се обърнаха към тях с изумени изражения. Джони и Сам стреляха едновременно и паднаха нови двама. Един от все още живите успя да изстреля откос, който улучи камерхера и го отхвърли назад.