Уилбур Смит - Порочен кръг

За човек като Карл Питър Банок тази ситуация можеше да се резюмира с една-единствена сладка и мелодична дума: „печалба“.

В Киншаса Карл се срещна тайно с трима мъже, които бяха в кръвна родствена връзка в новоизбрания президент на държавата.

Официалният език на Конго е френският — език, който Карл Банок владееше свободно, — така че нямаше никаква пречка пред преговорите.

Първоначално конгоанците бяха предпазливи и се държаха резервирано, макар Карл да им бе безрезервно препоръчан от висши членове на зимбабвийското правителство.

Малко по малко те се отпуснаха, докато Карл излагаше подробно разработения и убедителен план, според който съседната държава Казунду можеше да бъде трансформирана от забравен безполезен придатък без никаква реална стойност във важен канал, през който конфликтните минерали биха могли евтино и безопасно да се експортират.

Карл подчерта факта, че всичко това няма да им струва нищо в твърда валута. Необходимо бе само правителството на Демократична република Конго да извърне поглед на другата страна, когато крал Джъстин, омразният и брутален тиран, бъде свален от власт в полза на неговия миролюбив и образован племенник крал Джон Тембо Кикуу, който е и законен наследник на трона. Естествено, след извършване на смяната на монарха Конго ще постави малкия си съсед под своя опека и ще защитава интересите му в ООН и Африканския съюз, ако разбира се, промените в монархията станеха обект на подробно разследване.

По този начин щеше да се гарантира, че доставката на кървави минерали през границата няма да бъде затруднена от превзетостта на американското и западноевропейските правителства.

В крайна сметка бе постигнато споразумение конгоанското правителство да информира по дипломатически канал крал Джъстин, че Карл Банок и неговите помощници биха желали да се срещнат с него, за да обсъдят схема за изграждането на луксозен туристически курорт и спацентрове по бреговете на Казунду. Щеше да му бъде съобщено, че тези посетители разполагат с десетки милиони долари, които желаят да инвестират в този проект.

Срещата завърши усмивки, ръкостискания и сърдечна раздяла.

Карл и Джони се събраха пак заедно в кралския апартамент на хотел „Мейклес“ в Хараре. Те споделиха един с друг стореното от всеки и внесоха последните уточнения в основния план.

На следващия ден Джони представи Карл на лейтенант Сам Енгвеняма. Карл остана във възторг от него.

Той не си падаше много по екшън изпълненията, но разпознаваше и ценеше инстинкта на убиец у другите. Не се нуждаеше от препоръките на Джони, за да види, че Сам е корав мъж. Затова кимна одобрително на Джони и изслуша заповедите му до Сам, а те бяха да влезе в Казунду под прикритието на обикалящ безработен, който си търси работа, и да проведе първоначална рекогносцировка.

Единственият достъпен начин за влизане в Казунду бе с кръстосващия из езерото параход. Сам долетя с полет на „Еър Замбия“ от Хараре в пристанището Кигома на източния бряг на Танганика. В тоалетната на летището той се преоблече по подходящ за ролята си начин. После се качи на „Леимба“, който бе всъщност стара германска канонерка още от времето на Първата световна война.

На борда на парахода имаше общо около двеста пасажери. Всички без изключение се бяха изнесли на откритата палуба. Нямаше тоалетни, което не притесняваше никого — независимо от пола, при нужда всеки се облекчаваше през перилата.

Отне им четири дни и осем акостирания в различни пристанища, преди „Леимба“ да навлезе в акваторията на красивото пристанище Казунду. Сам бе един от само шестимата пътници, които слязоха. Бяха посрещнати на кея от двама въоръжени, които наредиха на новопристигналите да отворят багажа си. След това войниците започнаха да ровят из различните пакети и кашони в търсене на нещо, което да им хареса. Една от пътничките беше съвсем млада майка, понесла бебето си във вързоп на гърба. Смеейки се, един от войниците даде оръжието си на Сам със заръката да му го подържи, и отведе момичето в обществената тоалетна в края на пристана. След малко тя се върна, кикотейки се, все така с вързопа на гърба си, във видимо повишено настроение след случилото се.

Сам върна автомата на войника. Но по време на отсъствието му се бе възползвал от възможността да го прегледа. Представляваше копие „VZ 58“ от 50– те години на руския „АК 47“. Металът на цевта бе загубил синкавия си отблясък на легирана стомана, а пълнителят беше празен. Сам се усмихна, представяйки си срещу каква съпротива ще се изправят, когато се върнат в Казунду с по-сериозни намерения.