Уилбур Смит - Порочен кръг

— Каква е товароподемността му?

— „Скайтрейн“ може да пренесе седемдесет напълно екипирани мъже.

— Значи ще трябва да направим три полета — заключи Джони. — Какво по ваша преценка би било минималното време за един полет, генерале?

— Можем да действаме, базирани в Кариба на северната ни граница. Полетът от Кариба до Казунду и обратно ще отнеме под седем часа.

— Не е нужно самолетът да каца в Казунду. Бойците ще скочат с парашут. Това означава, че още в първия ден ще можем да дислоцираме сто и четиридесет души на терен. Втората вълна ще пристигне рано на втория ден.

— Разполагам с доклад за настоящата боеспособност на Казунду. Те няма да могат да се противопоставят на нашите сили. Мисля, че още след първия ви удар оцелелите с готовност ще минат на ваша страна.

Четири дни по-късно Карл и Джони се разделиха на летището в Хараре.

Джони се качи на транспортен камион на зимбабвийската армия и бе откаран на повече от триста километра в долината на Замбези до военен тренировъчен лагер в непристъпната джунгла.

Лейтенант Самуел Енгвеняма го посрещна с добре дошъл и го придружи до жилището му в една от сглобяемите бараки. Там Джони се преоблече в бойна униформа и обу войнишките ботуши, оставени върху походното му легло. След това Сам Енгвеняма проведе импровизиран военен парад, за да му представи наличните сили.

Джони Конго остана доволен от видяното. В интерес на истината, бе очаквал нещо много по-лошо. Войниците определено не бяха американски морски пехотинци, но набитото му око разпозна високия им боен дух. С малко работа те щяха да станат достатъчно добри за онова, което ги очакваше.

Най-доволен обаче бе от Сам Енгвеняма. Той бе ветеран от многобройни мръсни сблъсъци из джунглата с родезийската армия на Йън Смит. Беше корав мъж с безстрастния поглед на канибал. Сам видя същото в Джони Конго.

През следващите дни Сам и бойците му трябваше да вложат всичко от себе си, за да бъдат на нивото на издръжливостта на Джони, но не можеха да се сравняват с него в боравенето с ножа, пистолета и автомата, а още по-малко с опита му в бойните изкуства и използването на джунглата. Не след дълго Сам Енгвеняма започна да се отнася с Джони с безусловен респект и лоялност.

Джони беше много взискателен и към края на третата седмица бе трансформирал хората си, ако не изцяло, поне донякъде, в морски пехотинци.

Междувременно Карл отлетя на север до Киншаса, столицата на Демократична република Конго. Това беше „Сърцето на мрака“ от новелата на Джозеф Конрад. Градът бе опустошен от десетилетия междуособици, в които по приблизителна оценка бяха загинали над пет милиона души. Това беше и мястото с най-много случаи на серопозитивни на глава от населението.

Конгоанските правителства идваха и падаха от власт. Корупцията се смяташе за нещо напълно нормално. Животът представляваше поредица от войни, масови изнасилвания и грабежи. Банди мародери без принадлежност към коя да е от признатите групи вилнееха из провинцията.

Някога в далечното минало, когато Долината на големия разлом бе разкъсала земната кора, тя бе разкрила огромно съкровище от природни залежи. Сред тях бе колумбиттанталит, наричан тук колтан. Този минерал представлява танталова руда, от която се добива метал с голямо значение за производството на кондензатори, мобилни телефони, пейсмейкъри, джипиес системи за глобално позициониране, лаптоп компютри, автомобилни системи за запалване, системи за противодействие на разбиването на ключалки, видеокамери, цифрови фотоапарати и всевъзможни най-съвременни устройства.

Осемдесет процента от известните залежи на колтан в света се намират в източната част на Конго, в пряко съседство с Казунду.

Борсовата цена на тантала е осемдесет долара на грам, докато на чистото злато е петдесет долара на грам.

Към минералите, добивани в Източно Конго, може да се причислят диамантите, както за индустриални цели, така и за бижутерията, каситеритът, волфрамитът и златото.

Всичко това са така наречените „конфликтни минерали“ и „кървави диаманти“, добивът на които Европа и Западът искат да ограничат и поставят под свой контрол. Парадоксът е, че индустриално развитите нации изпитват неутолим глад за същите природни богатства. Но с непрестанните опити за налагане на ембарго над тази продукция алтруистите тласкат цената й до астрономически нива.

Малкото кралство Казунду е разположено по границата на отдалечените и опасни източни региони, където местните жители, включително жените и малките деца, са принуждавани от въоръжените банди на намиращи се извън всякакво подчинение фракции да се трудят на смени от по четиридесет и осем часа в кални свлачища и срутващи се шахти на примитивни мини.