Уилбур Смит - Порочен кръг

Беше собственост на един от познатите наркобарони на Алеутеца, който бе телефонирал предварително, така че пилотът вече подгряваше двигателите, а носът бе ориентиран по дължината на пистата. Карл и Алеутеца си стиснаха ръцете с Джони Конго. После Джони се покатери на основата на крилото и се сгъна, за да напъха голямото си туловище през отворената врата на кабината.

Помощник-пилотът затвори вратата зад него, а пилотът форсира витлата и се понесе по пистата, за да поеме в курс към Ла Сейба в Хондурас, където сеньор Алонсо Алманса с нетърпение очакваше пристигането на Джони.

Джони и Карл се срещнаха пак четиринайсет дни по-късно в апартамент на последния етаж на хотела „Четири сезона“ в Буенос Айрес. Карл вече бе получил „Златна карта“ като ценен клиент на веригата „Четири сезона“. На него му допадаше обстановката в хотелите и обслужването там.

След като правиха секс, те взеха заедно душ и поръчаха такси, което ги откара в Пуерто Мадура, където вечеряха огромни сочни пържоли в „Кабина де лае Лилас“ и ги поляха с бутилка „Катена алба малбек“. После се върнаха в хотела.

Портиерът бе предупреден и веднага щом пристигнаха, той изпрати в апартамента им двама младежи.

В Аржентина няма закон срещу содомията, а възрастта за легален секс е шестнайсет години за всички.

Карл внимателно провери документите за самоличност на двамата им гости. Момичето изглеждаше към дванайсетгодишно, макар по документи да излизаше, че е на шестнайсет и два месеца. Карл я целуна и стисна малкия й кльощав задник.

— Много си красива, ангелче — каза й той.

Момчето бе с четири месеца по-голямо от момичето. То също бе с привлекателна, макар и малко женствена външност. Когато Джони му се усмихна от дивана, то без да задава въпроси, прекоси стаята и седна в скута му.

На следващата вечер Карл и Джони заеха местата си в салона за първа класа на полета на „Еър Малайзия“ за Кейптаун, най-южната точка на Африка. От президентския апартамент на крайбрежния хотел „Уан енд онли“ в Кейптаун Карл телефонира на отсъстващ в указателя номер и проведе разговор с генерал Хорейшо Мукамбера в Хараре, столицата на Зимбабве.

Генералът информира Карл, че президентът Мугабе е подробно осведомен за тяхното предложение и е заповядал армията да им сътрудничи. Той потвърди получаването на сумата в договорената сингапурска банка и обеща лично да ги посрещне, когато кацнат на летището в Хараре, за да се качат на борда на „Саут Африкан Еъруейс“.

След това Карл даде слушалката на Джони Конго. Джони бе изслужил два мандата в състава на американските морски пехотинци в Ирак, така че големият му боен опит бе извън всякакво съмнение. Беше стигнал до ранга на главен сержант и многократно бе участвал в истински сражения.

Само за няколко минути от думите му пролича какво представлява и генералът разбра, че говори с човек, който е наясно с нещата. Разговорът им стана по-непринуден и двамата се заловиха да обсъждат логистиката на предстоящата операция.

— Мога да ви предам на разположение до две роти първокласни командоси — предложи генералът.

— По колко души има в ротите ви, генерале?

— Сто и двайсет.

— Не бихме искали да установим, че ни липсва огнева мощ. Така че ще използваме и двете ви роти — каза Джони. — Трябва да се разберем за тайно място, където да се срещна с хората ви и да поработя с тях, преди да се отправим на север. — После Джони премина на суахили, за да не може Карл да следи разговора.

Това допадна още повече на генерала, който му отговори на същия език:

— Да, имаме тренировъчен полигон, който мога да ви предоставя. Кажете ми обаче как е възможно да говорите така добре един от нашите езици? Мислех, че сте американец.

— Роден съм в Източна Африка. Произхождам от племето инхуту.

— Ааа, сега разбирам! Това обяснява доста неща. Добре дошли на родна земя, господин Тембо Кикуу.

— Благодаря ви, генерал Мукамбера — върна се обратно на английски Джони. — Разбрах, че сте информиран, че ще имаме нужда и от въздушен транспорт.

— Мога да ви предложа „Дъглас Дакота С— 47 Скайтрейн“.

— Но това е ветеран от Втората световна война — протестира Джони.

— Уверявам ви, че е бил грижливо поддържан, господин Тембо Кикуу.

Джони погледна въпросително към Карл.

— Какъв е обсегът му на действие, генерале? — попита Карл.

— Обсегът му е хиляда и петстотин морски мили при пълен товар, но този самолет има допълнителни горивни резервоари, които му позволяват да измине още петстотин мили. Лично съм летял, при това неколкократно точно на този самолет от Хараре до Найроби.