Уилбур Смит - Порочен кръг

На следващата сутрин той телефонира на Джо Стенли от апартамента си, за да я покани на вечеря. Беше решил да изследва докъде се простира нейното либидо и какъв е ефектът на неотразимия му чар върху него. Ако резултатът се окажеше отрицателен, тогава тя сигурно щеше да се поддаде на подкуп. Карл още не бе срещал човек, който да не реагира на нито един от тези два стимула.

Джо Стенли обаче отказа да приеме обаждането му и го притесни допълнително, като го прехвърли на Роналд Бънтър.

Карл затвори в мига, в който разпозна гласа на Рони.

Реши да отложи атаката си срещу семейния тръст за след освобождаването на Джони Конго.

Защото времето на Джони изтичаше.

Едно от имената в списъка с доверени контакти бе на човек с прозвището Кафявия алеутец [14] Идва от „Кафява алеутска“ — порода лисици, пренесена от Русия на Алеутските острови, които впоследствие започнали да бъдат наричани острови Фокс (от Fox (англ.) — лисица). — Б. пр. .

— Алеутеца е млад, но умен и гаден. И има много връзки. Досега никога не ме е разочаровал. Може да се каже, че е най-добрият по целия Западен бряг — препоръчал го бе Джони и бе дал на Карл номера му за връзка.

В отговор на обаждането му Алеутеца долетя от Лос Анджелис и Карл го взе с кола от летището. По време на краткото пътуване до хотела, в който бе направил резервации, Карл научи достатъчно, за да се съгласи с преценката на Джони Конго за този човек.

Алеутеца се оказа един от водачите на чернокожа банда, известна под името „Ангелите на Маалик“. Бандата бе международна. Пипалата й се разпростираха извън Щатите, през океана, до всички големи градове на света, навсякъде, където сред населението имаше по-голямо мюсюлманско малцинство.

Само за няколко дни Алеутеца пое цялостното планиране и логистика на операцията и Карл можа да насрочи окончателна дата за спасяването на Джони. Спря се на 29 юли, седем седмици преди определената за екзекуция дата.

На 23 юли в пералнята на затвора „Томас Тъск“ стана експлозия. Двама затворници бяха убити, а всичкото оборудване за пране и сушене бе унищожено или безнадеждно повредено. Тази дейност обаче бе критично важна за гладкото функциониране на целия затвор. Администрацията на затвора се видя принудена да предприеме екстрени мерки. Една от търговските перални, обслужващи няколко от големите хотели в града, се намираше на по-малко от двайсет и пет километра от „Томас Тъск“.

Пералнята „Полар Уайт“ бе избрана от късия списък, а изборът бе утвърден от директора Марко Мерковски по предложение на Джони Конго и в резултат на „мотивационно съображение“ от страна на Карл.

Трийсет процента от работниците в „Полар Уайт“ членуваха в бандата „Ангелите на Маалик“.

В ранната утрин на 29 юли пред сервизния портал на „Томас Тъск“ спря петтонен бял камион. От двете страни на камиона бе изписано името на пералнята, придружено от изображения на усмихната полярна мечка в компанията на три палуващи мечета със завързани на врата безукорно бели салфетки за хранене. Цялата предишна седмица след унищожаването на затворническата пералня този камион редовно бе идвал и охраната на портала бе свикнала с този график.

Днес от камиона слязоха петима мъже. Те до един бяха облечени в бели работни комбинезони с името и емблемата на компанията на гърба.

Шофьор на камиона бе Карл Банок, а Кафявия алеутец му бе помощник. Другите трима, които се возеха в каросерията, бяха последователи на Маалик. Карл бе по природа предпазлив човек, чиято първа мисъл бе за личната му безопасност. Той внимателно бе преценил риска да вземе участие в операцията и бе решил, че този риск е минимален. Въпреки това бе неспокоен и нервен, когато приближи и спря на портала на „Томас Тъск“.

По челото му бе избила пот, но подаде подправения си документ за самоличност, който внимателно бе прегледан от часовия на входа. След малко им махнаха да влизат.

След осемте прекарани тук години Карл отлично познаваше плана на затвора. Насочи камиона към сервизния вход на крилото за обслужващи дейности. След това даде на заден ход, за да опре каросерията в товарната рампа на пералнята. Отвориха задните врати и тримата вътре започнаха да изтикват навън товарните колички. Натовариха ги в пералнята с чували мръсно пране, а след това ги върнаха обратно в чакащия камион на „Полар Уайт“.

Трите подмени, които предшестваха товаренето, бяха изпълнени с ловкостта на сценичен фокусник.