Уилбур Смит - Порочен кръг

Изведнъж идеята за Африка започна да му се струва крайно привлекателна. Когато навърши шестнайсет години, баща му го бе завел там на сафари. Беше убил над петдесет диви животни и бе правил секс с голям брой момичета от племената масаи и самбуру. И това му бе доставило неизмеримо удоволствие.

Двамата надзиратели, които взеха Карл от килията на Джони, го поведоха през поредицата охранявани врати и скенери към собствената му килия на партера. Карл мушна навита на руло пачка стодоларови банкноти в ръката на старшия, който му намигна съзаклятнически и го заключи за остатъка от нощта..

Макар да бе много късно, Карл не можеше да мигне и неспокойно бродеше из килията си. Беше възбуден и въображението му работеше на пълен ход. Сам не знаеше какво го бе накарало да попита Джони Конго за рожденото му място. Идеята се бе появила в ума му, сякаш бе лежала винаги някъде там, скрита до точния момент. Беше я приел като поредното доказателство за гениалността си.

Той и Джони се нуждаеха от убежище, от крепост, в която да се скрият от заобикалящите ги врагове. И за двамата Америка сега бе станала извънредно враждебно място, затова трябваше да намерят друга, по-близка на духа им страна, да създадат там база, от която да продължат да действат.

Карл спря пред бюрото си, което бе скрито зад завеса в един от задните ъгли на килията му. Седна и включи настолния си компютър. Когато екранът оживя, той въведете в полето на „Гугъл“ името „Казунду“ и натиска бутона за търсене.

За по-малко от секунда страницата се изпълни с редове от данни, като най-отгоре пишеше: „Страница 1 от 32 000 000 резултата“. Погледът на Карл се плъзна надолу по екрана и мозъкът му започна да осмисля фактите. Всички описания на страната без изключение не вещаеха нищо добро.

Казунду бе най-малката суверенна страна на африканския континент. Площта й. беше малко над девет хиляди квадратни километра, което означаваше половината от площта на Уелс или на американския щат Ню Джърси. Общото й население се оценяваше на около четвърт милион, но това бе съвсем приблизително, понеже в страната никога не бе провеждано преброяване.

Това бе също така най-бедната от всички африкански държави с брутен вътрешен продукт от сто долара годишно на глава от населението. Карл тихо подсвирна.

— Всеки от тези нещастници прави по по-малко от десет долара месечно! Какво ли биха купили десет милиона долара там? — запита се той шепнешком. — Отговорът, скъпи приятели, е, че вероятно биха купили цялата проклета страна.

Карл продължи да преглежда информацията на екрана и така научи, че Казунду е разположена на северозападния бряг на езерото Танганика [13] Известно още и като Танганайка. — Б. пр. , подобно на кърлеж, впил се в слоноподобната маса на Демократична република Конго.

Езерото Танганика е огромно вътрешно море. То е едно от най-дългите и дълбоки езера на света, като дължината му от север на юг надвишава шестстотин и петдесет километра, а средната му широчина е около петдесет километра.

Казунду има брегова ивица от някакви си трийсет и пет километра. Риболовът и примитивното земеделие са единственият източник на приходи и възможност за прехрана.

Някога, в тъмната епоха на развиваната от арабите търговия с роби, страната представлявала важно звено във веригата търговски пунктове, която стигала на изток до бреговете на Индийския океан. Пленените във вътрешността на Конго роби били държани тук в заграждения, преди да бъдат транспортирани през езерото до Уджиджи и след това по-нататък до крайбрежието.

През 1680 година, в разгара на търговията с хора, султанът на Оман построил замък на висок скалист нос с изглед към езерото. В малката лагуна в основата на носа се сгушило пристанище, където кипяла търговия с роби.

Когато арабите били изтласкани от района на Великите африкански езера от европейските колонизатори и борещите се с тази търговия военни сили на Франция и Великобритания, върховният вожд на местното племе инхуту се бе пренесъл с целия си двор и харем в изоставения замък „Казунду“. И наследниците му повече не мръднали оттам.

Сегашният владетел на Казунду бил наследственият крал Джъстин Кикуу Тембо XII. На суахили името му означавало „Велик слон“. Снимката показваше впечатляващ с габаритите си мъж с печално изражение, проскубана сива брада и огромен корем, увиснал над къса мъжка пола от леопардови опашки. На главата си носеше тюрбан от леопардова кожа. Седеше на трон от слонски бивни. Беше заобиколен от многобройните си жени и петима въоръжени с автомати телохранители аскари.