Уилбур Смит - Порочен кръг

Съдейки по многото осъдителни коментари в интернет, той управлявал малката държавица с твърда ръка, неизкушен от съвременни ексцентричности като парламенти и избори. Владетелите на съседните държави се отнасяли към него с дружелюбно безразличие. Никой от тях не проявявал ни най-малък интерес да отвоюва със сила нездравословната малка държава от ръцете на крал Джъстин. Баща му бил близък с угандийския генерал Иди Амин, както и пламенен почитател на зимбабвийския президент Роберт Мугабе.

Карл щракна с мишката върху колекцията снимки на кралството. Много от тях показваха гледки на езерото и обграждащата го плътна джунгла. Изображенията бяха изумително красиви, а панорамните изгледи към езерото просто спираха дъха. Но в тях имаше нещо диво и варварско. Белоглави орли кръжаха високо над безлюдни плажове, а ята от розови фламинго се носеха ниско над искрящите води.

Имаше и снимки на летището, построено от Южноафриканската въздушна компания с цел привличане на туристи, каквито така и не се бяха появили. Сградите вече бяха изоставени и безстопанствени, но минаващата успоредно на брега на езерото писта изглеждаше все още използваема.

Замъкът бе построен в индо-ислямски стил. Елегантни минарета се издигаха над страховити стени. Порталите бяха с извити арки, а прозорците — скрити зад резбовани дървени капаци.

Снимките от вътрешността на двореца показваха просторни високи помещения. Стените бяха покрити с гледжосани керамични плочки, оцветени във всички нюанси на синьото, започвайки от лазурно, през индиго до ултрамарин. Върху тях изкусно бяха изписани в черно с навързани една за друга арабски букви цитати от Корана.

Салоните контрастираха драматично на подземните тъмници, в които някога били оковани робите.

Карл Банок едва сдържаше себе си и амбициите си и с нетърпение очакваше следващата среща, за да продължи с Джони Конго прекъснатия разговор.

В мига, в който двамата останаха насаме, той подхвана от мястото, на което бяха спрели.

— Помниш ли за какво разговаряхме последния път, Джони?

— Разбира се, Карл, момченцето ми — ухили се Конго. — Разказвах ти как татко и цялото ми семейство трябвало да се махнат по дяволите от Казунду, преди чичо ми да ни изяде.

— Как се казваше чичо ти?

— Джъстин Кикуу Тембо.

— Значи името ти не е точно Конго, нали така?

— Баща ми го смени на Конго, когато пристигнахме в Тексас, но преди това беше Кикуу Тембо. Само че тъпанарите в Америка не могат да си превъртят езика да произнесат истинското ми име, човече.

— А би ли ти харесало да се казваш крал Джон Кикуу Тембо?

Джони примигна и неудържимо се разхили.

— Майтапиш ли се с мен, бяло момченце? Да не си сериозен, белокожко…?

— Помниш ли как си говорихме, че ако имаш достатъчно пари, можеш да имаш всичко, да правиш всичко и никой да не може да те спре?

— Помня.

— Е, Джони, аз и ти имаме достатъчно пари. Дай ми малко време и Казунду ще стане наша, Ваше величество — вдигна длан за поздрав Карл.

Три нощи преди освобождаването му от затвора „Томас Тъск“ Карл Банок посети смъртника Джони Конго за последен път.

Първо правиха секс. Бяха любовници от осем години и всеки от тях знаеше какво най-много обича другият. И понеже го правеха на прощаване, Карл избра женската роля и остави Джони да се развихри както пожелае.

След това изпиха заедно бутилката уиски „Димпъл Хей“, която Карл бе внесъл в килията със себе си. Седяха на нара, почти опрели глави, отпиваха от пластмасовите чашки и шепнешком обсъждаха бягството на Джони.

Адвокатът на Джони бе дошъл да го посети предишната седмица. Той бе единственият човек от външния свят, който имаше това право. Съобщи на Джони без заобикалки, че след десет години на правни хватки и увъртане това е краят.

Върховният съд най-сетне бе взел решение по молбата на Джони за обжалване на смъртната му присъда и то бе тя да се отхвърли. В резултат губернаторът на щата Тексас бе определил 18 септември като дата на екзекуцията.

— Много по-скоро е, отколкото разчитахме — напомни му Карл. — Следователно ни остават само два месеца, за да те измъкнем оттук. Имаше голям късмет, че започнахме да планираме много по-рано. Сега ни остава да уточним само някои дреболии.

Когато дойде време надзирателят на нивото да изведе Карл от килията на Джони и да го върне обратно в килията му на партера, те се бяха споразумели по всички дребни подробности.

Главният надзирател на това ниво бе Лукас Хелър, същият който бе приел Карл в „Томас Тъск“ преди осем години. През изтеклия период той се бе издигнал в йерархията на затвора до сегашния си пост.