Уилбур Смит - Порочен кръг

Когато стигнаха на партерното ниво, Лукас въведе Карл в личния си кабинет и заключи вратата зад себе си, след което двамата обсъдиха окончателните подробности на плана, за който Карл и Джони Конго току-що се бяха споразумели. Накрая Лукас деликатно повдигна въпроса за изплащането на подкупите, като евфемистично ги нарече „мотивационни съображения“.

Карл се бе съгласил да направи изплащанията на траншове: половината от уговорената сума веднага, а останалото — в деня преди самото бягство.

Директорът на затвора Марко Мерковски щеше да получи общо двеста и петдесет хиляди, преведени в номерирана сметка в сингапурската „Банк оф Шанхай“. Стоте хиляди за двамата надзиратели на нивото щяха да бъдат преведени в сметка на Британските Вирджински острови. Лукас Хелър бе главният изпълнител. Той щеше да получи двеста хиляди на Каймановите острови и още толкова, щом Джони се озовеше извън стените на „Томас Тъск“ и можеше да избяга сам. Карл щеше лично да предаде този последен транш на Лукас Хелър в използвани стодоларови банкноти, след което щяха да си стиснат ръцете и да се разделят приятелски, за да не се видят никога повече.

Традиционният начин за освобождаване на затворник от „Томас Тъск“ беше следният: първо се вкарваше в зоната за въдворяване, където да върне затворническата си униформа. След това трябваше да се разпише срещу получаването на пакета с дрехите, с които е бил приет при идването си тук преди години. Накрая двама въоръжени надзиратели го ескортираха до главния портал, където твърдо го избутваха в сладкия въздух на свободата, докато порталът се затръшваше зад него не по-малко твърдо. Ако някой от надзирателите бе благоразположен, той можеше да посочи на вече бившия затворник пътя към терминала на автобусната компания „Грей хаунд“, който се намираше на само пет километра надолу по пътя.

В деня на освобождаването на Карл Банок в килията му слезе лично директорът Марко Мерковски, за да му стисне ръката и да му пожелае на добър път. След това самият Лукас Хелър го придружи до центъра за въдворяване, където той съблече затворническата си униформа, върна я, след което получи и се подписа за големите пакети, изпратени тук от шивачите му в Хюстън. В тях имаше ушит по поръчка костюм от мек сив вълнен плат, риза от ямайски памук, златни копчета за ръкавели с монограм, черна тясна вратовръзка с медальон от лазурит, широкопола кремава шапка „Стетсън“ и чифт каубойски ботуши с висок ток.

Лукас седна при Карл в затворническия автобус до портала, където го чакаше черна лимузина с униформен шофьор, наета онлайн. Лимузината откара Карл в климатизирана тишина до хотела „Четири сезона“ на Ламар Стрийт в Хюстън.

Администраторът на рецепцията го придружи до апартамента му. Карл му даде бакшиш от петдесетдоларова банкнота и поръча на румсървиса бутилка охладено шампанско „Дом Периньон“. Изпи чаша от шампанското и позвъни на портиера. Той се казваше Ханк и добре помнеше щедростта на Карл от едно време.

— Искам две момичета за компания тази нощ, Ханк.

— Разбира се, господин Банок — одобри идеята Ханк. — Както обикновено блондинка и чернокоса ли, сър?

— Имаш добра памет. Постарай се да са възможно най-млади, просто едва навършили законната възраст. Предупреди ги, че ще настоя да ми представят документ със снимка, удостоверяващ възрастта им.

Следващата седмица бе изключително натоварена, защото Карл възстановяваше малко по малко предишното си съществуване, възобновяваше старите си контакти и създаваше нови от списъка, който Джони Конго специално му бе приготвил.

Прекара първата сутрин с личния си банкер от хюстънската „Карсън Банк“ в реорганизиране и настройване на различните си сметки и инвестиционни портфейли.

След това прекара час в мразовитата за него атмосфера на юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ с главния попечител на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Роналд Бънтър се държа с него като с опасен вид отровно земноводно и отговори на въпросите му само в рамките, разрешени от стриктната интерпретация на учредителния договор на тръста.

Роналд дойде на срещата, придружен от личната си помощничка — млада жена на име Джо Стенли. Тя беше привлекателна и изглеждаше крайно ефикасна, но беше малко старичка за специфичния вкус на Карл. Все пак той реши, че тя би могла да му помогне да получи по-изчерпателен и актуален преглед за делата на тръста от онова, което Бънтър бе готов доброволно да сподели.