Уилбур Смит - Порочен кръг

В един от последните чували, беше скрит Джони Конго. Този чувал бе маркиран и бе обработен много грижливо от товарачите. Алеутеца, който наглеждаше товаренето, се постара чувалът да бъде поставен на място, където да бъде скрит зад други чували, но без да има опасност Джони Конго да се задуши.

Последната количка, която бе избутана от камиона в пералнята, беше с един чувал. В него също имаше човешко тяло, но то бе на мъртвец.

Предната седмица Алеутеца бе посетил предградието Гълфтън — един от най-бедните квартали на Хюстън, населен основно от латиноси и имигранти. В един от евтините барове той бе открил човек с външна прилика с Джони — беше едър, застрашително изглеждащ чернокож. Алеутеца го почерпи с питие и му предложи добре платена работа. Мъжът ентусиазирано прие. Алеутеца му даде двеста долара като гаранция за сериозността на предложението и двамата се уговориха да се видят в същия бар вечерта на 28 юли.

Срещата се състоя. Алеутеца го напои с твърд алкохол, докато чернокожият не започна да залита, след което го удуши на паркинга зад бара и натъпка тялото му в чувал за пране, който остави в багажника на наетата за целта кола. Именно този чувал бе последният, разтоварен от камиона на „Полар Уайт“.

Трупът в чувала бе отнесен в крилото на смъртниците. Без никакво забавяне тялото бе положено на нара на Джони Конго с лице към стената, и бе покрито с одеяло, оставящо открит само тила му. Трябваше някой нарочно да се вгледа, за да разбере, че това не е кротко лежащият на нара си Джони Конго.

След това Лукас Хелър се намести в празния чувал и бе избутан назад до камиона на „Полар Уайт“, където бе наместен редом с Джони Конго.

След като напълниха камиона с чували за пране, задните му врати бяха затворени. Карл Банок седна на шофьорската седалка и завъртя ключа на запалването. Алеутеца вече седеше до него, така че Карл без бързане премина през всички контролни пунктове и излезе на магистралата.

Петнайсет километра по-късно те отбиха в паркинг за тирове и Карл паркира между други големи камиони, а Алеутеца разтвори двойната задна врата. Тримата товарачи скочиха на земята и веднага се отправиха към паркираната миналата вечер малка „Тойота“. Отпътуваха, без никой от тях да хвърли поглед назад и кракът им повече никога не стъпи в пералнята „Полар Уайт“.

Карл и Алеутеца се качиха в каросерията, затвориха вратата зад себе си и освободиха Джони Конго и Лукас Хелър от брезентовите им чували.

Джони и Карл топло се прегърнаха, докато Алеутеца и Лукас весело ги наблюдаваха. След това Джони се обърна към Алеутеца, сграбчи го в мечешката си прегръдка и го повдигна във въздуха.

— Алеутецо, ти си страхотен пич. Казах на Карл, че можем да разчитаме на теб, човече.

Лукас Хелър протегна ръка на Карл, който я пое и я стисна. Лукас изкриви лице от силата на стискането.

— Добре, Карл — с известно притеснение каза той. — Ако може сега да се доразплатим, за да ви оставя да празнувате, понеже мен ме чака път.

Без да пуска ръката му, Карл отговори сериозно:

— Благодаря ти, Лукас. За мен бе истинско удоволствие да се запознаем, повярвай ми — и все така, държейки ръката му, кимна на Алеутеца: — Давай, Алеутецо, изплати му онова, което му дължим.

Алеутеца извади от вътрешен джоб на комбинезона си малокалибрен пистолет със заглушител и изстреля от него един-единствен куршум в тила на Лукас Хелър.

Този път Карл освободи ръката му и остави тялото на Лукас да се свлече на пода. Краката му конвулсивно приритаха няколко пъти и тялото му се разтресе в спазъм. Алеутеца се надвеси над трупа и изстреля два нови куршума в дясното слепоочие на Лукас. Този път краката му спряха да ритат.

— Защо, по дяволите…? — заекна Джони Конго. — Защо му сторихте това?

— Никога не съм харесвал този мръсник — обясни Карл. — А и току-що спестих на двама ни двеста хиляди долара.

— Обичам те, Карл Банок — гръмко се изсмя Джони и се хвана за корема.

Алеутеца предвидливо бе взел дрехи за преобличане, които бе опаковал в един от чувалите за пране. Захвърлиха униформите си и бързо се облякоха в дрехи за улицата. После скочиха от каросерията на камиона. Карл заключи всички врати, групата напуска паркинга за тирове и без да бърза, се отправи към паркинга за леки коли, където предната вечер Алеутеца бе оставил нает „Форд мондео“.

Качиха се на колата и се отправиха по шосе 45. След шейсет километра отбиха по второстепенен път и се насочиха на запад към Уейко. Беше късен следобед, когато стигнаха до малка писта на селскостопанската авиация, обслужваща обширен район, засят с култивирано сорго. Там, готов за отлитане, ги чакаше двумоторен витлов „Берън G58“. Самолетът бе способен да излита и каца на къси писти, което го правеше идеален за техните нужди.