Уилбур Смит - Порочен кръг

— Да. След като те предупредих… искаш ли да я пусна, за да я видиш?

— Имам ли избор, щом се отнася до дъщерите ми? Пусни проклетото нещо, Рони. Давай по същество и да приключваме.

Рони посегна към пулта за управление на масата пред себе си, осветлението притъмня, а сребристият екран започна да се развива от тавана и да покрива далечната стена. Хенри завъртя стола си с лице към него.

— Дръж се, Хенри, стари приятелю… — състрадателно каза Рони и натисна бутона за възпроизвеждане.

В залата се разнесе нежният звук на цигулки, а екранът се освети с изображението на висок атлетичен мъж, дундуркащ на коляно прелестно малко момиченце на широка морава през величествена къща. На фона красива жена ги наблюдаваше с обич.

— Какво, по дяволите…? — поизправи се на стола си Хенри. — Какво, по дяволите! Това е епизод от собствените ми домашни видеоклипове. Това съм аз и Марлене с Бриони, когато беше съвсем малка.

Сцената избледня и бе сменена от величествена гледка на лятно небе, осеяно с кълбящи се купести облаци, върху изображението се появи надпис със златни букви:

„Между върховната радост и крайното отчаяние стои само потрепването на един лист…“

Гледката на небето се смени рязко с нощна сцена, показваща плувен басейн, заобиколен от тъмните силуети на палмови дървета.

Трима маскирани мъже държаха Марлене във водата. Ефектното подводно осветление безмилостно показваше всички жестоки подробности. Марлене беше гола и пред погледа на Хенри беше удавена бавно и с подчертан садизъм.

След това камерата се насочи към Бриони, лежаща в края на басейна. Тя плачеше и се молеше за живота на майка си. Беше в краката на облечен в черно тип. Саша се бе свила на кълбо. Удряше главата си в мраморните плочи с такава сила, че с всеки замах разхвърляше кървави пръски.

— Исусе Христе, не позволявай това да се случи — прошепна Хенри и от агонията гласът му бе дрезгав.

После замълча и се вкамени като бронзова статуя, защото ужасът продължаваше. Не можеше да откъсне поглед от екрана, на който следваха една след друга сцени на многократно изнасилване, последвани от бой и инжектиране на наркотици на момичетата, които бяха задържани от похотливи полусъщества и насилвани от други, още по-гадни.

Записът бе със звук — чуваха се пляскането от съвкупяващите се тела; развратното хилене на мъчителите, хлипането и риданията на изтезаваните момичета — и този звук беше по-ужасен и от изображенията.

На финала обичната му Бриони бе хвърлена в калта на кочина, за да бъде разкъсана на парчета от гадно стадо свине. Хенри мъчително се изправи на крака и застана, залитайки, до масата.

На екрана Бриони вдигна глава и сякаш погледна право в очите му.

— Татко! — изплака тя.

Хенри вдигна дясната си ръка в жест на искане на прошка, сякаш я умоляваше да му прости за това, че я бе изоставил в последния й час на крайна нужда.

— Бриони! — отговори на вика й Хенри със свой вик, вик, изпълнен с върховна мъка.

И после започна да пада като гигантска секвоя — първо бавно, но набирайки инерция, докато не се заби по лице върху дългата маса и се просна безжизнен на нея.

Минаваше полунощ, но Хейзъл бе помолила Куки да държи готова вечеря за Хенри. Нощта бе топла, а небето обсипано със звезди. Тя стоеше на терасата и чакаше мъжа си.

Беше избрала синя вечерна рокля без ръкави и цветовият нюанс подхождаше на очите й. Гърбът й оставаше гол, а деколтето разкриваше гърдите и фината мускулатура на ръцете й. Знаеше, че ще достави удоволствие на Хенри.

Беше се грижила на себе си след раждането на Кайла и затова бе все така слаба и красива, както когато се бяха срещнали за първи път.

Не я сдържаше. Кръстосваше терасата неспокойно с грациозността на пантера, отпиваше от чашата с „Пуйи Фис“, която си позволяваше всяка вечер, и тихо си тананикаше в синхрон с музиката от скритите тонколони. Помисли си дали да не позвъни на Хенри, за да се увери, че е добре, но поклати глава. Хенри не обичаше прекъсванията, когато бе на бизнес срещи.

Спря до масата за вечеря и подравни сребърните прибори, приготвени за Хенри. Виното беше в кристален декантер. Сама бе отворила и наляла едно от любимите бургундски вина на Хенри, за да му даде време да подиша и да разкрие прелестта си. Щеше да запали свещите, щом чуе ролс-ройса да се качва по хълма, затова провери дали запалката „Ронсон“ е налице.

Знаеше, че нещо се е случило с момичетата. Нямаше значение какво му е казал Рони тази нощ, тя щеше да бъде силна, обеща си тя. Нямаше да се пречупи и нямаше да плаче. Щеше да остане силна заради него.