Уилбур Смит - Порочен кръг

— Благодаря ти, Силвестре — замечтано прошепна тя.

— Ще те изведа за малко — каза й той.

— Добре — съгласи се тя. Вече бе престанала да се вълнува какво се случва с нея.

— Ще те загърна с одеяло, за да не те гледат хората гола.

— Благодаря — отново прошепна тя. Той уви голото й тяло с калното, изцапано с петна от сперма одеяло и оформи от края му нещо като качулка, за да скрие лицето й. Взе я на ръце, изнесе я през задната врата и се отправи към горичката.

Когато стигна до свинефермата, там го чакаше Амарантус. Операторът се бе покатерил на оградата на кочината на Анибал и дори бе успял да закрепи камерата си на статив. Животните сновяха под него, грухтяха и от време на време някое от тях изквичаваше. Бяха забелязали Силвестре да слиза по склона на хълма и да носи познатия им товар.

— Готов ли си? — извика му Силвестре. — Нямаме време за губене.

— Вече снимам! — възбудено се засмя Амарантус. Под мястото, където стоеше, Анибал се изправи на задните си крака и постави предните си копита върху оградата на кочината. Следеше напрегнато приближаването на Силвестре.

— Как искаш да стане? — попита Силвестре, като пусна Бриони на краката й. После свали покриващото я одеяло. Момичето озадачено изгледа вторачената в нея масивна глава на надничащия над оградата Анибал. Дръпна се изплашено и се опря в гърдите на Силвестре. Анибал шумно сумтеше през розовата си зурла и щракаше с челюсти.

— Напълно съм готов — увери го Амарантус.

— Мисля, че ни трябва малко кръв да възбудим Анибал — каза Силвестре. Отстъпи крачка от Бриони. Тя бе толкова захласната от животното пред себе си, че не обърна внимание какво прави той. По-рано сутринта той бе оставил права лопата, подпряна на оградата на кочината. Взе я и тихо й каза: — Ей, Бриони, погледни ме.

Тя се обърна към него и той замахна с лопатата към коленете й. Желязното острие преряза костта и разби капачката й. От раната шурна кръв. Кракът й се подгъна, а Бриони изкрещя от болка и шок, докато падаше.

Силвестре хвърли лопатата и я улови в ръцете си. Хвърли последен поглед към стърчащия над него Амарантус.

— Да? — поиска да се увери той.

— Да… направи го! — извика Амарантус.

Силвестре преметна Бриони през оградата. Тя падна сред прасетата.

Бриони бе замаяна от падането, но бързо се съвзе. Надигна се на лакти и започна да влачи тялото си през черната мръсотия в кочината назад, към илюзорната защита на стената.

Анибал поведе атаката на черните тела, които се нахвърлиха върху нея. Той заби бивните си в ранения й крак. Задърпа обезобразения крайник, опитвайки се да откъсне от плътта, като влачеше Бриони по гръб през калта. Бриони вдигна лице към камерата.

— Моля ви! — извика тя. — Помогнете…!

В същия миг друго животно впи зъби в рамото й и с мощно извиване на главата я дръпна, докато Анибал я теглеше от другата страна. Трето прасе нетърпеливо скочи и заби зурла в корема й, после отскочи назад, измъквайки плетеница от черва.

Бриони отвори уста за последен път.

— Татко! — пронизително извика тя, но гласът й бързо заглъхна.

Прасетата късаха кървави късове месо от тялото й и лакомо ги гълтаха.

Карл Банок и Джони Конго седяха един до друг в килията на Джони и гледаха видеото на екрана на компютъра. Бяха го пуснали за трети път, но и двамата бяха все така възбудени и въодушевени както при първия път.

От четиристотин часа заснет материал Амарантус бе подбрал въз основа на професионалния си опит и бе монтирал четиридесет минути. Крайният резултат бе отвратителен и мъчителен за всеки, с изключение на най-големите садисти. Карл и Джони му се наслаждаваха. Те бурно избухваха в смях в сюблимните моменти, сякаш бяха свидетели на невероятна комедия.

— Пусни го пак! — помоли Джони. — Толкова е забавно. Много ми харесва, когато давят дъртата кучка. Като извадят главата й от водата, от носа й изригва струя от вода и сополи.

— Да, това си го бива. Но на мен още повече ми харесва как Бриони коленичи пред главния пич и се моли за живота на майка си, а той я рита в устата и тя сяда на задника си, плюейки кръв и строшени зъби. Това е наистина готино, пич.

Ала и двамата бяха единодушни, че финалната сцена е най-добрата от цялото шоу. Макар вече да го бяха гледали, те се накланяха в очакване на момента, когато Бриони, смазана и изкормена, надига глава от калта и вика баща си. Двамата в хор я имитираха, подигравателно ридаейки:

— Татко!

После избухваха в радостен смях, когато Бриони обръщаше в агония очи към небето, докато прасетата се боричкаха над нея.