Уилбур Смит - Порочен кръг

— Истинско чудовище — възхити се Амарантус. — А с какво ги храниш? С касава?

— Да, с касава — почука носа си Силвестре с един пръст и го погледна лукаво и заговорнически. После сниши глас: — Но и месо. Даваме им доста месо.

— Че откъде намирате месо за прасетата? — учуди се Амарантус. — Малко хора в Минас де Йе могат да си позволят да хапнат месо, па дори и веднъж месечно. Месото е много скъпо.

— Не и когато въртиш бордей в Минас де Йе — подсмихна се Силвестре.

Амарантус го зяпна недоверчиво.

— Нее…! — възкликна той, като схвана какво му намеква Силвестре. — Не… не мога да повярвам. — После сам се усмихна: — Момичетата, нали…? Това ли е?

— Си! — доволно подсмъркна Силвестре и изсумтя почти като своите прасета. — Си! Когато окончателно престанат да работят в бардака, Долорита ги изпраща тук, във фермата.

— И това ли се случи с първата американска крава, когато умря? — поиска да се увери Амарантус. — Нахрани с нея прасетата?

Силвестре се смееше толкова силно, че бе неспособен да му отговори. Амарантус се извърна и се подпря на ниската ограда на кочината. Мислите в главата му бясно се въртяха. Сви си джойнт с марихуана, но ръцете му трепереха от възбуда. Запали джойнта и се обърна към Силвестре:

— Би ли искал да ти платя сто американски долара?

Силвестре моментално престана да се смее. Помисли си какво би могъл да стори със сто долара… Реши, че може да си позволи много неща с подобна сума. Та това си беше два пъти повече, отколкото Долорита му плащаше за седмица тежка работа.

— Какво трябва да направя?

— Искам да ме оставиш да снимам, когато докараш на гости на Анибал другата пута.

Силвестре успокоено изсумтя:

— Нямаш проблем, амиго. Ще те известя веднага щом тя умре. За твое сведение, не мисля, че ще изкара дълго. Не може да прежали сестра си. Скоро ще се предаде. За сто долара можеш да снимаш, докато свършиш филма в чантата си.

— Не! — спря го Амарантус. — Не ме разбра. Искам да я докараш във фермата, преди да е умряла. Дай я на Анибал, докато може да рита и да се бори. Искам да я снимам, докато пищи.

Дори Силвестре бе изумен от чудовищността на предложението. Лицето му пребледня и той изгледа оператора.

— Искаш да кажеш, жива?! — заекна той. — Искаш да оставя прасетата ми да я изядат, докато още е жива? — Не можеше да повярва на ушите си.

— Си, амиго. Жива!

— Пресвета Богородице! Сега вече знам, че съм чул всичко на този свят. Дай да си дръпна от тази порета. — Силвестре имаше нужда от малко време, за да дойде на себе си. Амарантус му подаде джойнта си. Силвестре всмукна дълбоко и изпусна дима, докато говореше.

— Не… сто долара не са достатъчно! — задавено изломоти той. — Искам петстотин.

— Триста и петдесет — контрира Амарантус.

— Четиристотин!

— Добре… нека са четиристотин — доволно се съгласи Амарантус. Беше чувал за някакъв, който направил на черния пазар сто хиляди долара с шестминутен филм. Беше гледал този филм. Той изобщо не можеше да се сравни с онова, което предстоеше да заснеме.

„Милион! — размечта се той. — Това ще ми донесе милион, ако не и повече!“

Беше понеделник сутрин и Силвестре от собствен опит знаеше, че Долорита и мъжът й са се заключили в офиса зад бара и броят постъпленията от изтеклата седмица, преди Гойо да отнесе парите в банката. Силвестре почука тихо на вратата.

— Кой? — кресна Долорита. — Какво искаш? Заети сме…!

— Аз съм, Силвестре. Втората янки пуша, онази нахалната, умря снощи.

— Е, и какво да направя аз? Откарай я във фермата и ни остави на мира. Знаеш много добре, че сме заети!

— Простете, сеньора. Повече няма да ви безпокоя.

Силвестре заобиколи отзад. Дори в този ранен час пред стаята на Бриони чакаха двама души. Вратата бе отворена, а двамата пушеха и с интерес наблюдаваха случващото се вътре. Силвестре ги изблъска от вратата и им посочи верандата.

— Отивайте при някоя от другите — каза им той. — Тази свърши за днес.

— Само че аз искам точно тази — започна да спори единият. — Познавам я добре. Тя е жива, бори се… Не лежи като умряла риба.

Силвестре го изгледа с озъбена физиономия. Мъжът побърза да се отдалечи. Репутацията на Силвестре като майстор на ножа беше по-грозна и от лицето му.

Силвестре срита голия задник на златотърсача върху Бриони. Мъжът скочи на крака, загащи работния си комбинезон и бързо напусна стаята. Силвестре коленичи до Бриони.

— Готова ли си за хубавата част? — попита я и извади кутийката с набора за хероин от джоба си. Бриони нетърпеливо се изправи до седнало положение и му предложи лявата си ръка. Сгъвката на лакътя й беше възпалена от открити рани. Едната от по-големите вени се бе спукала, а от язвите се стичаше гной. Другата й ръка бе в подобно състояние. — Ще използвам крака ти — реши той. Обхвана с гумения маркуч крака й малко над глезена и го пристегна, докато не се показаха вените й. Инжектира й наркотика. Бриони затвори очи в очакване. После ги отвори и се усмихна на Силвестре. Преди две седмици беше загубила два от предните си зъби при спор със Силвестре, но това вече нямаше значение. Единственото важно бе наслаждението от хероина в тялото й.