Уилбур Смит - Порочен кръг

— Кои са тези странни хора, Бри? Защо ме гледат така? Защо оставихме мама, Бри? — повтаряше тя, потънала в дълбините на деменцията.

Екипажът беше изнесъл няколко ярко оцветени възглавници от скамейките в каюткомпанията и ги бе пръснал по пода на кокпита вместо матраци. Всички бяха съблекли черните си анцузи и качулки и сега бяха по тениски и гащета.

След успешното завършване на операцията на палубата цареше безгрижно, празнично настроение. Мъжете се шегуваха и смееха. Всички пиеха мексиканска бира от кутии и се тълпяха около двете момичета.

Мигел слезе по трапа от мостика и посочи Бриони.

— Съблечете й дрехите. Да видим какво ще ни предложи.

Амарантус започна отново да снима, а мъжете отделиха Бриони от сестра й и разкъсаха тънката й нощница откъм гърба. Един от тях я сви на топка в юмрука си и я запрати през борда. Екипажът се струпа около нея и всички започнаха да я опипват по задника и да галят гърдите й. Бриони се опита да се отбранява, като извиваше тялото си и ги удряше през ръцете.

Мигел изблъска мъжете назад.

— Никакъв бой! — предупреди ги той. — Всички ще опитат. Когато стигнем в Картахена, всички ще сте й се наситили толкова, че направо ще ви се повдига от нея. — Той вдигна тесте карти и ги разтвори като ветрило: — Теглете, кабалерос. Тук има от вале до асо. Асото е първо, валето — последно.

Мъжете нетърпеливо започнаха да теглят карти. Единият от тях тържествуващо извика и показа ако пика.

— Хайде, пичове, бийте ме, ако можете! — предизвика ги той.

— Останалите назад! — засмя се Мигел. — Фелисиано ще бъде първи. Коя избираш, амиго?

— Ще взема дебелата — реши Фелисиано и си проби път с лакти към Саша. Хвана я за ръката и тя му се усмихна. Все още не разбираше какво става. Последва го сговорчиво, когато той я поведе към натрупаните възглавници и я бутна върху тях.

— Не, Саша! Не му позволявай да те докосне! — Бриони се бореше с държащите я мъже: — Ще те нарани, миличка!

Саша обаче се усмихваше щастливо. Смените в настроението й бяха бързи и непредсказуеми.

— Всичко е наред, Бри. Харесвам го. Той е толкова добър.

Тогава Фелисиано коленичи пред нея и си свали гащетата. Повреденият мозък на Саша незабавно направи връзка с брат й Карл в подобна поза и тя изплашено се отдръпна. Трябваше четирима от екипажа да я държат, за да може Фелисиано да успее да проникне в нея. Саша продължаваше да пищи, когато Фелисиано се изтърколи странично от нея и изсумтя:

— Фантастика! Мехорес де ла историа! — „Фантастична. Най-добрата някога!“ — Как обичам да се дърпат и квичат.

Въпреки съпротивата й издърпаха Бриони напред и я хвърлиха върху пъстрите възглавници, а после напред нетърпеливо пристъпи следващият в опашката. Тя също започна да се боричка и крещи, но същите четирима я приковаха за ръцете и разтвориха широко краката й. Амарантус неуморимо снимаше.

Към средата на следобеда, докато „Плума де Мар“ продължаваше леко да подскача все на юг по плавните вълни, двете сестри бяха в ступор. Никоя от тях нямаше нито сили, нито воля да продължава да се съпротивлява. Поредният член на екипажа се надигна от Бриони след третия си път и се оплака на Мигел:

— Тя е като парче месо в кланицата… мъртва и студена.

— Буено, това може да се оправи. Донесете ги в каюткомпанията — каза му Мигел.

Пренесоха Бриони и я проснаха на масата в столовата. Мигел пристегна предмишницата й с ластик, докато вените в сгъвката на лакътя й се издуха. Изсипа чаена лъжичка хероин в малка бутилка дестилирана вода и я раздруса до разтваряне на белия прах. Напълни с разтвора спринцовка за еднократна употреба и я инжектира в набъбналата вена на Бриони. След няколко минути Бриони вече възбудено дишаше. Тя отново запищя и започна да се бори. Върнаха я обратно в кокпита, където следващият в опашката пристъпи напред, свали гащетата си, хвана пениса си, извади го и започна да го глади с ръка.

В кабината долу Мигел насочи вниманието си към Саша и приготви втора доза хероин за нея. Амарантус фиксира на лента целия процес.

Същата вечер на здрачаване, на двайсет морски мили от колумбийския пристанищен град Картахена „Плума де Мар“ се срещна с баржа от пристанището. Двете сестри отново бяха овързани с лента, а устата им запушена. След това бяха прехвърлени на баржата и скрити под стара мръсна тента на кърмата. Вездесъщият Амарантус последва момичетата. Беше инструктиран да остане с тях и да снима всичко до самия край.

„Плума де Мар“ се понесе с трийсет възела по обратен курс към Ла Сейба. Баржата тежко пое към пристанището на Картахена.