Уилбур Смит - Порочен кръг

Пидиеф документът бе препратен на сеньор Алонсо Алманса в Ла Сейба с допълнителни подробни инструкции и документ за банков превод на стойност седемдесет и пет хиляди долара, като предплата по договор за общо двеста и петдесет хиляди долара.

— Ще ти споделя една малка тайна, чернилко — усмихна се Карл на Джони Конго. — Имаш ли достатъчно пари, можеш да получиш всичко, което желаеш. Никой не може да те спре.

— Точно така, белокожко — вдигна дясната си ръка Джони и му даде „петица“.

Двайсет и осем дни по-късно моторницата „Плума де Мар“ на сеньор Алманса използва пълнолунието, за да се промъкне през прохода на рифа в залива Олд Мен Бей на северната страна на Гранд Кайман. Корпусът й бе боядисан в матирано черно, така че дори в тези условия тя оставаше почти невидима. Беше излязла от Ла Сейба по обяд предишния ден и бе изминала разстоянието по график с разчет да пристигне точно в три без четвърт през нощта в неделя — тогава, когато са будни само магистралните бандити, върколаците и пиратите.

На „Плума де Map" имаше екипаж от единайсет души. Те носеха черни анцузи с черни качулки върху цялата глава с прорези за очите и устата. Пуснаха котва до една от шамандурите в канала на седемдесет метра от „Стоянката“. Тревор Джонс бе привързал към шамандурата малък радиомаяк, който да ги насочва. На борда на моторницата остана само един човек, който да се грижи за нея, а останалите пуснаха на вода надуваема лодка и захранваният от акумулатор мотор безшумно ги насочи към безлюдния бряг.

Стигнаха сушата точно в три часа, когато, както знаеха, патрулът щеше да се събере за кафе и смяна в стаята на охраната. Двама от маскираните изтичаха напред и деактивираха сензорите на алармата, разчиствайки по този начин път за основната група. Щурмовият отряд нахлу в стаята на охраната и напълно изненада четиримата охранители. Бяха нужни само няколко минути, за да завържа, всички и да им залепят устата с тиксо, а после да изключат охранителната система от главното табло.

Заобиколиха на бегом плувния басейн и разбиха с кози крак вратата на основната сграда. Знаеха съвсем точно къде отиват, така че без лутане прекосиха няколкото дневни и се качиха по централното стълбище до апартаментите със спалните. На горната стълбищна площадка се разпределиха в три групи, всяка от които без забавяне се насочи към определения за нея апартамент. Нахлуха в спалните, докато обитателите им спяха дълбоко. Измъкнаха жените от леглата и завързаха ръцете им при китките с тиксо. После ги издърпаха надолу по стълбището и ги изкараха на платформата до басейна. Самият басейн бе дискретно заграден с високи стени и тропическа растителност, за да могат жените да се отдадат на страстта си към нудизъм.

Един от бандата извади от раницата си кинокамера. Той беше професионален оператор на порнофилми от Гуадалахара, Мексико. На сносен английски той съобщи на трите ужасени и плачещи пленнички:

— Казвам се Амарантус. За мен е удоволствие да направя документален филм с ваше участие. Моля ви, не ми обръщайте внимание и се опитайте да не гледате в обектива на камерата ми, освен ако не ви помоля за това.

— После отстъпи назад и насочи камерата си към тях.

Водачът на бандата пристъпи и зае мястото му.

— Аз съм Мигел. Ще правите каквото ви наредя, в противен случай ще ви заболи много. Името? Номбре? — изкрещя той без пауза, принуждавайки всяка от жените да съобщи името си пред Амарантус и камерата му.

Саша Жан бе онемяла от ужас и Бриони каза името й вместо нея:

— Това е сестра ми Саша Жан Банок. Болна е. Моля ви, не й причинявайте нищо лошо.

Саша падна на колене и от страх изпразни червата си. Задницата на пижамата й стана кафява. Мигел се изсмя и я срита.

— Я ставай, мръсна краво! — и отново я ритна. Бриони посегна с вързаните си ръце и помогна на Саша да се изправи.

Водачът се обърна към Марлене и извади от джоба си лист хартия.

— Ето моята заповед… — започна да чете той със силен испански акцент: — Марлене Имелда Банок. Ти ще бъдеш екзекутирана. Смъртта ти ще бъде наблюдавана от твоите дъщери Саша Жан и Бриони Лий. Екзекуцията ти ще бъде заснета по желание на заинтересованите лица. След това дъщерите ти ще бъдат затворени до края на живота им в чужда страна.

Коленете на Саша отново се подгънаха. Бриони не успя да я задържи и тя се строполи на опасващата басейна мраморна пътека. Сви се на кълбо и остро запищя. Заудря чело в мрамора с такава сила, че една от веждите и се разцепи и в очите й започна да се стича кръв. Бриони коленичи до сестра си и се опита да й попречи да се наранява.