Уилбур Смит - Порочен кръг

През следващите години печалбата от различните им начинания, замислени от Карл и подпомогнати от Джони Конго, беше първо изпрана и после направена да изглежда благопристойна. Приятелите на Джони отвън с готовност съдействаха в различните фази. След като парите се пречистеха, те оставаха на разположение лично на Карл под формата на дивиденти или Директорски хонорари през компания на Британските Вирджински острови, която Карл бе регистрирал още докато бе в „Принстън“.

Крайната стойност бе утроявана от „Семеен тръст Хенри Банок“, а общата сума бе на разположение на Карл и Джони Конго в много на брой номерирани сметки в Хонконг, Москва, Сингапур и други градове по целия свят, където не можеше да достигне дори всемогъщата ръка на Федералната данъчна служба на Съединените щати.

За облекчаване на начинанията им в и извън затвора за Карл и Джони скоро стана необходимо да включат като негласен партньор Марко Мерковски — директора на затвора „Томас Тъск“. След като го убедиха да се включи в първата им незаконна схема, Марко стана изцяло зависим от Карл Банок и Джони Конго.

Карл бе преместен от шесто на първо ниво на затвора, където излежаваха присъди затворници с привилегировано положение и безукорни досиета, които биваха натоварвани с различни вътрешни функции. Новата му килия бе три пъти по-голяма от старата на шесто ниво. Предоставиха му телевизор и компютър с онлайн достъп.

Компютърът бе съществен елемент в управляването на бизнес интересите на съдружието. По щастливо стечение на обстоятелствата цените на борсата се повишаваха. Всичките стари контакти на Карл бяха на негово разположение, а инстинктът му за печалба се оказа ненакърнен. Семейният тръст на Хенри Банок стриктно утрояваше всяка негова декларирана печалба.

Бавното темпо на затворническия живот оставяше на изобретателни мозък на Карл достатъчно време да планира бъдещия си живот. Когато излежа пет години, досието му бе прегледано и се оказа безупречно — директор Мерковски се бе погрижил за това. Подадена бе молба и първоначалната присъда на съдия Чембърлейн от минимум петнайсет години бе намалена на минимум десет. Карл бе излежал половината от нея. Беше все още само на двайсет и осем, лукав мултимилионер, живеещ по закона на улицата, готов да заживее по своите правила, след като излезе през портала на „Томас Тъск“.

Благодарение на множеството свои и на Джони Конго помощници навън Карл бе в течение как се развива животът на баща му, както и на другите бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок‘‘.

Финансовите амбиции на Карл понесоха тежък удар, когато старият му баща се запозна с професионална тенисистка, четиридесет години по-млада от него и по-малка дори от самия Карл Банок. Карл бе разгледал внимателно снимките в пресата на тази жена. Казваше се Хейзъл Нелсън и беше атлетична, красива блондинка. Само няколко месеца след запознаването им баща му и Хейзъл се бяха оженили с великолепна сватбена церемония в имението на Форест Драйв. По-малко от година по-късно Хейзъл бе родила момиченце на име Кайла. Хенри неизменно продължаваше да създава само момичета. От гледна точка на Карл тази досадна нова авантюра на баща му бе добавила още две имена в списъка с бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Пълният списък в този момент се състоеше от седем души, включително Карл: Хенри Банок, Хейзъл Банок и невръстната им дъщеричка Кайла, майката на Карл, Марлене Имелда Банок, запазила тази фамилия и след развода си с Хенри, и двете му полусестри — Саша Жан и Бриони Лий. Като използва пазарната стойност на корпорация „Банок Ойл“ в регистъра на нюйоркската фондова борса, Карл пресметна общата сума на активите на „Семеен тръст Хенри Банок“ на сто и единайсет милиарда щатски долара. Карл с цялото си същество негодуваше при мисълта да сподели дори тази огромна сума с още петима или шестима други.

От затворническата си килия Карл бе проследил с активен и пристрастен интерес перипетиите около иска на баща му до Върховния съд във Вашингтон

Карл Питър Банок да бъде заличен от списъка на бенефициентите на семейния тръст на основание липсата на кръвна връзка с източника на финансиране и поради убеждението на този източник, че осъждането на това лице за ред углавни престъпления го дисквалифицира.

Когато достопочитаемите съдии от Върховния съд отхвърлиха единодушно молбата на Хенри Банок, Карл разбра, че само смъртта може да го лиши от дела му в активите на тръста.