Уилбур Смит - Порочен кръг

Вкараха Карл в операционната и изсмукаха с помпа от долната част на коремната му кухина почти два литра кръв и сперма. След това лекарят заши разкъсаните кръвоносни съдове и се постара да възстанови колкото можа пораженията на дебелото му черво. Накрая му вля три литра кръв.

Докато се възстановяваше в хънтсвилския санаториум, на Карл бе разрешено да се обажда по телефона и да приема посетители. Той позвъни в националната банка „Карсън“ в Хънтсвил и повика личния си банкер. Карл бе важен клиент, така че банкерът се отзова моментално.

Преди да бъде арестуван, Карл бе работил за своя осиновител и „Банок Ойл“ в продължение на две години и четири месеца. Още с назначаването му Хенри му бе определил прекрасната заплата от сто и десет хиляди месечно. Хенри бе убеден последовател на теорията за моркова и тоягата, но покрай нея вярваше и че единственият му син заслужава да бъде третиран като кралска особа.

Хенри с изумление, но и с голяма доза задоволство почти веднага констатира, че Карл притежава изключителни бизнес умения, далеч надхвърлящи степента, която бе очаквал от младеж на неговата възраст и с неговия житейски опит. Към края на първата му година трудов стаж Хенри с гордост се бе уверил, че Карл е направо финансов гений, чиито природни заложби са равни на неговите, а в някои случаи дори ги превишават. Съвсем скоро младежът демонстрира уникална способност да надушва възможностите за печалба също както хиена надушва разлагащ се труп на животно. Разгръщането на таланта му закономерно доведе до стръмно увеличаване на заплатата му. Към края на втората си година той си заслужи място в борда на „Банок Ойл“, а директорската му заплата достигна до двеста и петдесет хиляди долара месечно. Придържайки се към клаузите на учредителния си договор, семейният тръст на Хенри Банок стриктно му изплащаше добавка в трикратен размер на спечеленото от него. Последиците от щедростта на баща му бяха, че дори след плащане на данъците Карл бе натрупал в „Карсън“ над пет милиона долара. И това бе в допълнение към личните му инвестиции.

На шестия ден в санаториума Карл се бе възстановил достатъчно от ректалните разкъсвания, за да бъде прехвърлен от Хънтсвил в лазарета на „Томас Тъск“. Той взе със себе си новата си чекова книжка, донесена от личния му банкер. От лазарета Карл изпрати с помощта на един от санитарите писмо до Лукас Хелър. Текстът известяваше Лукас да го посети незабавно, ако иска да научи нещо, което ще се окаже много изгодно за него.

Лукас прие поканата и слезе при Карл с намерението да му се подиграе в леглото.

За да подхване разговора и в знак на добрите си намерения, Карл връчи на Лукас чек за сумата от пет хиляди долара, платими на приносителя от национална банка „Карсън“. Началникът прочете сумата впечатлен. Той рядко бе държал толкова много пари наведнъж в ръцете си, но житейският му опит го бе научил да не вярва в добрите феи. Така че отказа да повярва на късмета си, докато не му се отвори възможност да отиде в града и да представи чека на касиера в местния клон на банката.

Касиерът наброи парите без секунда замисляне. В същия миг Лукас Хелър прозря истината и прие новата си религия. Върна се без забавяне в „Томас Тъск“ и отново посети Карл. Но този път поведението му бе дълбоко почтително и граничещо с раболепие.

Карл му заповяда да занесе писмо на чакащия изпълнението на смъртната си присъда Джони Конго. Междувременно Карл бе добил пълна и точна представа за невидимата йерархична структура в затвора „Томас Тъск“.

Той бе научил за огромното влияние на Джони Конго. Подобно на гигантски паяк кръвопиец, този мъж се намираше в центъра на паяжината и дърпаше нишките, достигащи до самия кабинет на директора на затвора.

С времето директорът бе приел да се осланя на Конго за въдворяването на ред сред излежаващите присъди. Ако Джони обявеше „Мир и сътрудничество“, администрацията на затвора можеше да поддържа някакво подобие на порядък в една система, изглеждаща създадена да произвежда само хаос.

Кажеше ли обаче Джони Конго „На нож!“, тогава в целия затвор пламваше пожар, надзирателите биваха намушквани в работилниците, по коридорите или платформите за придвижване, затворниците извоюваха контрол над столовите и затворническия двор. Започваше трошене на мебели и съоръжения. Следваха убийства на съкилийници за разчистване на стари сметки или с цел принуждаване към подчинение на заповедите на Джони Конго. Надзирателите ставаха обект на замеряне с предмети и обидни подхвърляния и това продължаваше до извикването на Националната гвардия, която бе екипирана за борба с размирици, а рейтингът на губернатора се сриваше.