Уилбур Смит - Порочен кръг

Документите му бяха проверени отново, след което името на Карл и подробните му данни бяха въведени в регистъра. Накрая сержантът подписа разписката за „Доставка“. Двама нови надзиратели го поеха от онези, които го бяха довели тук от Хюстън. Те го преведоха през следваща врата, управлявана от разстояние, и той попадна в основната зона за приемане. Бяха му иззети всички лични вещи, включително златния пръстен с монограм, портфейла му, златния ролекс и дрехите му. Описаха всичко подробно и го опаковаха. Когато надзирателят му даде да се разпише в книгата, той извади десет долара от портфейла му и му ги подаде.

— За какво са ми? — безразлично попита Карл.

— Ти си сексуален престъпник. Ще ти трябват за тоалетни принадлежности.

— Какво общо има присъдата ми с това?

— Ще разбереш — многозначително се усмихна надзирателят.

После го отведе на бръснар, където го остригаха почти нула номер. Бръснарят отстъпи крачка назад, за да се възхити на творението си.

— Изумително! — изрази мнението си той. — Момчетата в „Томас Тъск“ ще се влюбят в теб, сладурче.

Надзирателите го заведоха в банята да се изкъпе. Гол и мокър, той попадна в гардероба, където му подадоха униформа през прозорче в стената. Тя се състоеше от бяла тениска, долно бельо, широко яке от здраво платно, панталони с връв вместо колан и бели брезентови обувки без връзки.

Следващата дистанционно управляема врата го отведе до единична килия в дълга редица от подобни, в която го заключиха. Обзавеждането се състоеше от клозет с клекало и дървен нар, здраво хванат за пода и страничната стена. Имаше едно одеяло, но нямаше дюшек. По-късно му донесоха вечерята и му я подадоха през люк във вратата. Тя представляваше рядка яхния с дебела филия хляб, накисната в соса.

Рано на следващата сутрин го изкараха от килията му за разпит в стая с трима служители на комисията по въдворяване, които го чакаха, седнали зад стоманена маса. И тримата бяха униформени членове на персонала на Дирекцията на затворите.

— Карл Питър Банок. Така ли е? — осведоми се седналият в средата, без да вдига поглед.

— Да — отговори Карл.

— Сър! — поправи го разпитващият.

— Сър — послушно добави Карл.

— Най-малко петнайсетгодишна присъда. Така ли е?

— Да, сър.

— Сексуален престъпник и педофил. Така ли е?

— Да, сър — потвърди Карл през стиснати зъби.

— Най-добре да го изпратим в „Томас Тъск“ при дългите присъди — обади се един от членовете. Карл знаеше от уроците по история в гимназията, че Томас Тъск е бил един от героите на Република Тексас. Беше се застрелял няколко седмици преди Битката за Аламо. Сигурно е предчувствал колко високо ще бъде оценен от историята, иронично си помисли Карл.

Старшият на тройката предложи:

— Да го изпратим ли на шесто ниво, за да не могат да се доберат до него старите?

— Единственото място, където момчетата няма да се доберат до него, е в рая, но този красавец никога няма да се възвиси дотам — подхвърли третият и колегите му се засмяха.

Същия следобед друг камион със същата абревиатура го откара на още трийсет километра по на юг в историческия „пояс на памука", където затворът „Томас Тъск“ за излежаване на дългосрочни присъди се издигаше в унила и гола местност, подобно на масивен бетонен паметник на отрепките в човешкия род.

Тук охраната бе още по-строга, отколкото в центъра за въдворяване. Преминаването на колата през трите огради и паркирането пред входа за приемане на затворници отне двайсет минути. Изтекоха нови двайсет и пет минути, преди да свалят белезниците и оковите на Карл и да го прехвърлят от най-долното ниво до шестото и най-горното в сградата.

От асансьора го избутаха по къс коридор до боядисана в зелено врата, на която пишеше „Началник на нивото“.

Един от надзирателите почука на вратата и бе възнаграден с измучаване отвътре. Отвори и кимна с глава на Карл да влезе.

Началникът на нивото седеше зад бюро. На куртката му имаше пластмасова табелка с името му: „Лукас Хелър“.

Беше се изтегнал назад, така че столът му опираше само на два крака, и бе проснал ботушите си върху бюрото. С въздишка на отегчение мъжът върна с трясък стола на четирите му крака и се изправи. Беше висок, с отпуснати рамене и слаб. Пясъчнорусата му коса оредяваше, но остатъците от нея падаха по челото му. Ушите му бяха непропорционално големи за издълженото му бледо лице. Очите му бяха светли и воднисти, но връхчето на носа му бе розово, а ноздрите хремаво влажни. Горните му предни два зъба излизаха напред, което му придаваше вид на анемичен заек.