Уилбур Смит - Порочен кръг

Когато тръгна за съдебната зала, той бе гневен и в мрачно настроение. Точно в десет приставът призова съда за ред.

Хенри Банок седна при Рони Бънтър на обичайното си място на първия ред в галерията за посетители.

Карл Питър Банок бе качен по стълбището от двама униформени надзиратели, работещи в системата на затворите. Беше с белезници на ръцете и с окови на краката, бледен, небръснат и разрошен. Под налетите му с кръв очи имаше тъмни кръгове. Погледна умолително през залата към Хенри.

Изражението на Хенри остана гневно. Той срещна за момент погледа на Карл. Младежът се усмихна неуверено и устните му потрепнаха. Хенри подчертано извърна лице от него в жест на пълно и окончателно отхвърляне.

Карл отпусна рамене и провлачи крака, за да застане прав лице в лице със съдия Чембърлейн.

— Имам въпрос към вас — обърна се към него съдията. — Имате ли да кажете нещо, за да смекчите присъдата срещу вас, която предстои да чуете?

Карл погледна оковите на краката си.

— Наистина съжалявам за мъката, която причиних на баща си и другите членове на моето семейство. Ще се опитам да им се издължа по всички възможни начини.

— Това ли е всичко, което имате да кажете?

— Да, господин съдия… много съжалявам.

— Съдът взема предвид разкаянието ви — обяви съдия Чембърлейн, свали поглед и подреди отново документите пред себе си, след което вдигна глава и произнесе: — Присъдата на съда е следната:

По обвинението в покваряване на малолетна ви осъждам на пет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в извършване на кръвосмешение ви осъждам на шест години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в побой и причиняване на тежки телесни повреди ви осъждам на шест години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в сексуално насилие над малолетна при утежняващи обстоятелства ви осъждам на двайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в изнасилване от общ характер ви осъждам на петнайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в сексуално насилие от общ характер над малолетна ви осъждам на петнайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

Определям присъдите да се излежат едновременно и вие да излежите минимален срок от петнайсет години.

Съдия Чембърлейн погледна Джон Маршъс очаквателно. Маршъс се изправи.

— Ваша чест, искам разрешението ви да обжалвам присъдата пред Върховния съд.

— Давам разрешение — кимна Джошуа Чембърлейн. — Но затворникът ще бъде отведен оттук направо в затвора „Холидей“ за първоначално въдворяване, а оттам до определения му затвор, за да започне незабавно излежаване на присъдата на този съд. — След това погледна към двамата надзиратели: — Господа, изпълнете задълженията си.

Двамата едри мъже подхванаха Карл Банок под мишниците и го насочиха към площадката на стълбището. Оковите на краката му задрънчаха, когато той започна да слиза по стъпалата.

— Всички да станат — нареди приставът.

Хенри и Рони бяха последните двама, напуснали съдебната зала.

— Можеше да бъде и по-добре — отбеляза Рони. — Надявах се на поне двайсет години без право на предварително освобождаване. Но ще трябва да се примирим с петнайсет. Поне всичко най-сетне свърши и ти се отърва от гнилото семе, което отрови семейството ти.

— Питам се дали е така — мрачно поклати глава Хенри. — Наистина ли всичко приключи и дали аз и момичетата видяхме за последен път това перверзно животно?

Камионът бе паркиран в охранявания вътрешен двор, опрян до задния вход на съдебната палата. Задните му врати бяха разтворени, за да посрещнат Карл Банок. Отстрани на камиона бе изписана абревиатурата на Тексаската служба на правосъдието — Дирекция на затворите. Карл бе избутан в каросерията, а оковите на краката му бяха заключени за занитените към пода скоби. Вратите бяха затръшнати и заключени и камионът потегли на стокилометровото си пътуване до центъра за въдворяване „Холидей“.

Центърът за въдворяване „Холидей“ представляваше квадратна бетонна сграда на четири етажа и с прозорци, защитени с масивни решетки. Охраняваше се от четири кули, между които минаваше тройна редица от огради с телена мрежа. На всеки от трите портала камионът бе подложен на внимателен оглед. Когато стигна до основната сграда, краката на Карл бяха отключени от пръстените и той бе съпроводен от охраната през серия врати с електронно управление до зоната за обработване на новопостъпили.