Уилбур Смит - Порочен кръг

— Да не си собственикът на това място? — шепнешком попита Джо.

— Навсякъде в този грешен свят добрият бакшиш върши чудеса — увери я той.

— Предполагам, че ако човек има твоята външност, това е само предимство.

— Надявам се да не си алергична към шампанското — подхвърли той, докато сядаха на масата.

— Нека проверим — предложи тя.

Когато дегустираха и одобриха виното и първото ястие, тя му зададе въпроса, който бе на езика й, откакто бяха излезли от „Кръстопътя“.

— Кажи ми докъде стигна с моята история?

— До мястото, където Хенри и Бриони чакат да чуят решението на журито за вината на онова ужасно малко лайно Карл Питър Банок. Извини ме за езика, но ти ме накара да го намразя.

— И имаш всички основания за това. Смятам, че Карл Банок е един от онези, които са зли в същността си и не притежават нито една компенсираща добра страна на своя характер.

— И къде се намира сега това чудовище?

— Прочети какво съм написала, Хектор. И не се опитвай да надничаш в края. Ако следваш хода на моя разказ, ще разбереш много повече за участниците, а те са много. Но те уверявам, че още не си стигнал до най-добрата… или може би е по-точно да кажа, най-лошата част.

— Добре, но отговори ми поне на един въпрос, който буквално не ми дава мира. Знаеше ли Хейзъл поне част от всичко това? Защото, ако е знаела, тя много добре го е скрила от мен.

— Хейзъл още не се е появила на сцената. Засега тя все още се учи да играе тенис в Южна Африка.

— Но трябва да е научила за тези събития, когато се е омъжила за Хенри?

— Съмнявам се, че Хенри някога е разказал на Хейзъл подробностите. Рони Бънтър твърди, че Хенри се е чувствал опозорен от ужасния скандал. Изпитвал е огромна вина, че не е успял да защити дъщерите си. От друга страна… не знам, възможно е Хейзъл да е знаела, но да не е споделила с теб. Това е такова кълбо от трагични и нелицеприятни събития, че е напълно възможно на Хейзъл, също като на Хенри, да й се е искало това никога да не се е случвало.

— А какво стана с Бриони Лий? Тя е направо героиня! Страшно бих искал да се запозная с нея, ако това е възможно.

— Имай търпение. Нищо няма да ти кажа. Просто ще трябва сам да стигнеш до финала на историята.

— Госпожице, нека ви предупредя, че търпението не е сред множеството ми добродетели. Когато искам нещо, искам го веднага.

— В много ситуации върховното удоволствие се умножава многократно от очакването — отбеляза тя. — Това е важен принцип в разказването на истории. — Изражението й бе загадъчно с едва доловима нотка на поквареност.

— Е, разбирам, че този съвет е най-доброто, на което мога да се надявам. — Идеше му да се усмихне, но си наложи да прояви сдържаност като нейната. — Как се запознахте с Рони Бънтър? — смени темата той.

— Той и баща ми са следвали заедно право. В моя род има поколения наред адвокати — отвърна тя и двамата разговаряха надълго и нашироко през останалата част на чудесната вечеря, опознавайки се взаимно. След това той я заведе в нощния клуб „Анабел“. Оказа се, че тя не бе посещавала заведението, но появата на Хектор бе радостно приветствана от персонала. Когато станаха да танцуват, откриха, че имат много добър синхрон. После музиката се смени и стана тиха и сантиментална. Беше напълно естествено телата им да се притиснат и тя да отпусне глава на гърдите му. Накрая той я върна с колата в хотела й и я придружи до самия вход.

— Лека нощ, Хектор — каза тя. — Тази вечер страшно се наслаждавах. Обади ми се сутринта, моля те. Има още много, за което да говорим… — Предложи му бузата си за целувка, врътна се и изчезна във вътрешността на хотела.

Следващата сутрин той се събуди на разсъмване отпочинал и бодър, в очакване да му се случи нещо хубаво. Остана да лежи още малко, за да се наслади на усещането, питайки се на какво ли се дължи то. И изведнъж се сети. Засмя се и стана от леглото.

Докато се занимаваше със сутрешния си тоалет, се обади в кухнята и нареди на Стивън по изключение тази сутрин да му занесе закуската в кабинета. Изтича надолу по стълбите с още влажна от душа коса и срещна Стивън, който тъкмо излизаше от кабинета му.

— Добро утро, Стивън — поздрави Хектор. — Искам от теб още една услуга — Икономът го последва обратно в кабинета и с изражение на пълно недоверие изслуша инструкциите.

— Напълно сигурен ли сте, че искате това, господин Крос? — попита той, след като Хектор приключи.

— Припомни ми, Стивън, кога за последен път съм искал от теб да направиш нещо, което не съм искал да правиш?