Уилбур Смит - Порочен кръг

Хенри Банок изсумтя с отвращение и нарочно извърна лице от жалкия спектакъл.

— Признавате ли се виновен в обвиненията срещу вас, Карл Банок? — официално се осведоми Джон Маршъс.

— Виновен съм единствено, че се поддадох пред изкушението и женските съблазни, виновен съм в греха на Адам и хитростите на Ева.

Фразата прозвуча толкова театрално и изкуствено, че всички слушащи изкривиха лица.

— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест — заяви Джон Маршъс и седна на мястото си.

Мелъди Страус пристъпи напред и се хвърли като лъвица от засада.

— Да не намеквате, господин Банок, че сте били съзнателно подмамен да изнасилите двете си невръстни сестри?

— Объркан съм и съм дълбоко разстроен. Всичко това е ужасен шок за мен. Паметта ми изневерява. Чувам да ми се отправят обвинения и си мисля, че в тях може да има някаква истина, но си спомням съвсем малко, госпожо.

— Как си обяснявате попадането на ваша сперма във влагалището на дванайсетгодишната ви сестра? Може би допускате, че тя сама я е сложила там, господин Банок?

— Бог ми е свидетел, че не знам. Не си спомням нищо и дълбоко съжалявам за всичко, което може да съм извършил. — Той отново говореше несвързано.

— А може би намеквате, че дванайсетгодишната ви сестра се е самонаранила по цялото тяло и си е причинила всички освидетелствани контузии? Може би сама е разкъсала интимните си части, за да ви опозори… възможно ли е според вас това?

— Може и това да е станало и ако е така, аз й прощавам, като се надявам и тя да ми прости.

— Вярвате ли, че онези дванайсет на брой съблюдаващи закона и честни граждани са толкова наивни и лековерни да повярват на подобни дивотии. На това ли се надявате, господине?

— Не! Определено не вярвам, че това е възможно. Съмнявам се само в собствената си памет.

— И кога точно ви връхлетя тази странна амнезия, господине? Да ни би след като осъзнахте, че може да ви се наложи да платите за болката и срама, които така лекомислено причинихте на младите си сестри?

— Не си спомням. Наистина не помня.

Мелъди вдигна отвратена ръце във въздуха. Беше достатъчно опитна, за да не развива допълнително тезата си. Знаеше, че защитата плаща висока цена, позволявайки на своя клиент да изкаже разкаянието си пред целия съд, и това я радваше.

— Нямам повече въпроси към обвиняемия, Ваша чест.

— Отлично, дами и господа — каза съдия Чембърлейн и погледна стенния часовник. — Наближава четири часът, така че прекратявам слушането за днес. Продължаваме утре в десет сутринта, за да чуем пледоарията на обвинението.

Пледоарията на Мелъди Страус продължи почти три часа. Тя изложи установените факти пред съдебните заседатели обосновано и логично, с което демонстрира как бе заслужила репутацията си. Журито и всички в залата я слушаха захласнати. Начинът, по който представи тезата си, бе безупречен.

За разлика от нея Джон Маршъс дори не опита да коментира доказателствата. Той разви теорията, че клиентът му е станал жертва на прелъстяване от страна на двете сестри. Адвокатът наблегна на тезата си, че мотивът на момичетата е бил да покажат в неблагоприятна светлина Карл пред Хенри Банок и по този начин да заемат мястото му на любимец на баща им. Излагането на контрааргументите му отне само четиридесет и осем минути.

Съдия Чембърлейн резюмира двете тези за журито. После напомни на заседателите да обмислят внимателно дали разкаянието на Карл Банок за престъпленията, в които е обвинен, е искрено, или е слаба актьорска игра, и дали ужасните наранявания на Бриони Банок са самопричинени.

— Истински сълзи ли видяхте вчера в очите на обвиняемия, или те бяха крокодилски? — риторично ги попита той.

След което постанови заседателите да започнат обсъждането на своето решение веднага след като обядват.

Хенри заведе Мелъди Страус, Рони Бънтър и Бриони да хапнат в близката закусвалня, Бъргър Кинг“. Бриони и Мелъди си разделиха двоен чийзбъргър. След като изпитанието бе преминало, момичето отново бе жизнерадостно, но продължаваше да държи ръката на баща си за кураж, а веднъж му прошепна:

— Ако вкарат Карл в затвора, той много ще ме намрази. Смяташ ли, че ще започне да ме преследва, когато го освободят?

— Карл ще остане в затвора много дълго време. А и ние ще се погрижим никога повече да не ти досажда, мила моя.

Когато Хенри поиска да плати сметката, минаваше три часът. Още не я бе уредил, когато в заведението забързано влезе служител на съда.