Уилбур Смит - Порочен кръг

— А брат й Карл? Откога познаваш него?

Куки извъртя мощното си тяло и изгледа седналия зад масата на защитата Карл.

— От деня, когато пристигна да живее в нашата къща, и трябва да отбележа, че това беше много тъжен ден, макар тогава никой от нас да не го знаеше. Тогава всички ние го смятахме за свестен младеж.

— Госпожо прокурор, помолете, моля ви, свидетеля си да се ограничава с отговор на въпросите ви.

— Чу ли съдията, Куки?

— Извинявам се, шефе. Господин Банок също смята, че много говоря.

Съдия Чембърлейн се изкашля и сложи ръка на устата си, за да маскира както изкашлянето, така и усмивката си. Мелъди Страус преведе Куки през събитията, довели до спасяването на Бриони и арестуването на Карл от щатската полиция.

— По какво разбра, че обвиняемият се е качил горе в стаята на сестра си?

— Бонзо и аз го чухме да се задава по алеята с онази кола, дето баща му я подари за рождения му ден. След това чухме Бриони да го вика от нейната стая да се качи при нея, защото искала да говори с него.

— И какво стана после, Куки?

— Чухме младия господин Карл да изтичва нагоре по стълбището и вратата на спалнята на Бриони да се затръшва. След това дълго бреме беше тихо. После Бонзо, който беше до мен, чу Карл да крещи като обезумял. Казах му: „Бонзо, да се качим горе да видим какво става“. Но той ме разубеди: „Ама те винаги така се карат. Двамата с теб няма какво да им се месим. Ще отида да излъскам кадилака, за да е готов, когато се върне господин Банок“ и запраши надолу по стълбите.

— Значи той излезе и те остави сама в кухнята. Какво се случи по-нататък, Куки?

— Известно време беше тихо, но после изведнъж госпожица Бриони започна да крещи сякаш я колят. Дори Бонзо я чул от гаража. Но аз го извиках: „Бонзо, бързо ела!“. Уплаших се, че става нещо много лошо. Изтичахме нагоре по стълбите и Бонзо мина през онази стара врата, сякаш изобщо я нямаше. Аз вървях веднага след него и видях господин Карл върху госпожица Бриони на леглото, а тя се бореше като обезумяла и пищеше с всички сили, докато той правеше секс с нея.

— По какво разбра, че прави секс с нея, Куки?

— Правила съм го с достатъчно момчета, за да знам кога някой го прави с друг, госпожо Страус.

— Продължи, ако обичаш, Куки. Какво стана по-нататък?

— Ами… Бонзо побесня. И той като всички обожаваше малката госпожица Бриони. Кресна на Карл нещо от рода на „Какво правиш бе, човек!? Та тя е дете. Сестра ти е, човече! Какво си мислиш, че й правиш?“… нещо такова. После го сграбчи и го хвърли през стаята. Тогава видях, че панталонът на Карл е разкопчан отпред и големият му… онова нещо… стърчи пред него, изцапано с кръвта на малкото ми дете, и тогава и аз поисках да го убия, но вместо това казах на Бонзо да го остави, защото полицията ще дойде и ще се погрижи за него, а ние трябва веднага да се погрижим за Бриони. После позвъних в полицията и те дойдоха дяволски бързо, арестуваха Карл, а Бонзо отнесе Бриони до полицейската кола, защото онзи я бе наранил толкова лошо, че тя не можеше да ходи. След това я закараха в болницата.

— Благодаря ти, Куки. Нямам повече въпроси към теб.

Съдия Чембърлейн погледна към масата на защитата.

— Защитата на обвиняемия ще желае ли да проведе кръстосан разпит на свидетеля?

Джон Маршъс беше на път да се откаже, но после бавно стана.

— Госпожо Хъником, вие казахте, че сте чули Бриони да кани обвиняемия в спалнята си, нали така?

— Да, сър, чух я да му казва да се качи при нея, но не мисля, че е искала от него да си играят на „Скрий наденицата“. Смятам, че е искала да му пусне записа на Саша, която разказва какво й е направил Карл…

— Възразявам, Ваша чест! Свидетелката току-що отговори, че Бриони Банок е поканила брат си в своята спалня. Останалото от показанията й са предположения.

— Възражението се приема. Журито да игнорира останалата част от отговора на свидетеля.

— Благодаря ви, Ваша чест. Нямам други въпроси към този свидетел. — Маршъс седна на мястото си.

Мелъди Страус призова Бонзо Барнс на свидетелската скамейка. Бонзо потвърди всички подробности в показанията на Куки, макар и не така образно като нея.

Джон Маршъс зададе един-единствен въпрос в кръстосания разпит.

— Господин Барнс, чухте ли Бриони Банок да кани брат си в своята спалня?

— Да, сър. Чух я.

— Бриони често ли канеше брат си Карл да се забавляват на затворена врата в спалнята й?

— Ако го е правила, аз не съм го чул, господине.

— Но не сте сигурен, че никога не е оставала сама с него в спалнята си?