Уилбур Смит - Порочен кръг

— Просто отговаряй на въпросите ми, Бриони, ако обичаш. Вкарвала ли си някога език в устата на Карл, когато той те е целувал?

— Възражение! Свидетелката вече заяви, че никога не е целувала ответника по устата — подчерта Мелъди.

— Възражението се подкрепя — обяви съдия Чембърлейн. — Защитата да оттегли този въпрос.

— Въпросът се оттегля — леко се поклони на съдията Маршъс и отново се обърна към момичето: — Влизала ли си някога в банята, когато Карл взема душ, Бриони?

— Не, сър. Аз имам собствена баня и никога не съм ходила в банята на Карл.

— Влизала ли си някога в спалнята на Карл, когато той се е преобличал?

— Не, сър. Разполагам със собствена спалня. Никога не съм влизала в неговата спалня.

— Никога?

— Никога, сър.

— Ами ако аз ти кажа, че според Карл си искала да го гледаш как се къпе, а веднъж си влязла в стаята му посред нощ и си легнала в леглото при него?

— Възражение! Въпросът вече беше зададен и на него бе отговорено! Свидетелката заяви, че никога не е влизала в спалнята на обвиняемия.

— Възражението се подкрепя. Защитата да оттегли въпроса си.

— Оттеглям въпроса, Ваша чест. — Но Маршъс беше доволен, защото бе посял съмнение в душите на заседателите. Прегледа бележките си и отново вдигна поглед към Бриони: — Питала ли си някога доведения си брат Карл дали би искал да види гърдите ти?

Мелъди Страус се поколеба дали да не възрази срещу въпроса, но замълча и остави Бриони да отговори спонтанно и простодушно:

— Аз нямам гърди, сър. Поне засега. — Изглеждаше искрено озадачена, когато двама от заседателите се изсмяха силно, но смехът бе дружелюбен и без следа от насмешка. Две или три от жените заседателки погледнаха осъдително лекомислено държащите се колеги.

Хенри Банок се досети, че Мелъди Страус нарочно бе допуснала този въпрос. Преценката й бе точна и той се надяваше журито да накаже Маршъс за тормоза над дете, при това толкова красиво.

Маршъс бе рискувал с въвеждането на елемента на съблазняване от страна на жена. Сега бе разбрал грешката си и веднага смени тактиката:

— Знаеше ли, че баща ти е имал толкова високо мнение за твоя доведен брат, та официално го е осиновил като свой син, а след като Карл се проявил толкова добре в „Принстън“, той му дал високоплатена и отговорна работа в корпорация „Банок Ойл“?

— Да, сър, разбира се, че знаех. Всички знаеха.

— Това не те ли накара да смяташ, че баща ти обича Карл повече, отколкото обича теб? Не те ли накара да ревнуваш? Не накара ли теб и сестра ти да решите да измислите нещо уличаващо за Карл?

— Баща ми ме обича, сър. — Тя погледна към Хенри Банок и се усмихна. — Една от причините баща ми да ме обича е, че аз винаги му казвам истината. Той не би ме обичал толкова, ако го лъжех.

Хенри Банок се усмихна в отговор на дъщеря си и кимна утвърдително на заключението й. Суровите черти на лицето му се смекчиха

— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест — заяви Джон Маршъс, разбирайки, че е бил победен от дванайсетгодишно момиче и желаейки да се оттегли с някакво достойнство.

— Благодаря, Бриони — каза й съдия Чембърлейн, — Ти се държа много смело. Сега можеш да отидеш при баща си.

Хенри Банок пресрещна дъщеря си и защитнически сложи ръка върху раменете й. Хвърли отровен поглед на осиновения младеж и изведе момичето от съдебната зала. Бриони се притисна до него и горчиво се разплака.

Мелъди Страус извика следващия си свидетел. Това беше лекарката от полицията, която бе прегледала Бриони в злощастната вечер. Казваше се Рут Макмъри. Беше възрастна жена с посивяла коса, която говореше тихо и сдържано.

— Доктор Макмъри, вие ли прегледахте Бриони Лий Банок във вечерта на 15 август в спешното отделение на болницата към хюстънския университет?

— Да.

— Можете ли да разкажете на съда за резултата, докторе?

— Субектът беше момиче в предпубертетна възраст. Постъпи с повърхностни лицеви наранявания, съвместими с удари с ръка. По лявото око имаше следи от контузия и оток. Имаше и ожулвания по меките тъкани на устата. Към горното трябва да добавя разклащане от травмата на левия резец и първия премолар.

— Имаше ли други наранявания по тялото?

— О, да. Имаше тежки охлузвания на двете предмишници и гърлото.

— И за какво ви говорят тези охлузвания, докторе?

— Те биха могли да се разглеждат като индикатор на насилствено задържане на субекта за двете предмишници, както и за стискане за гърлото с цел да бъде удушена или да й се попречи да извика.