— Какво ще направи Саша, ако пред всички тези хора я попитам какво й е сторил Карл? — зададе Мелъди измъчващия я въпрос, на който Бриони отговори без колебание.
Ще се свлече на пода и ще се свие на кълбо като зародиш, ще засмуче палеца си, ще заудря глава в земята и ще се пренесе в нейния измислен свят.
На следващия ден, за да защити и опази Бриони, Мелъди Страус оттегли обвинението в повтарящо се сексуално насилие при утежняващи обстоятелства спрямо малолетни, което би могло да доведе до смъртно наказание.
Пришпорена от този относителен неуспех, Мелъди Страус се нахвърли с нови сили в обосноваването на останалите обвинения срещу Карл Банок в цялата им пълнота.
Тя призова на свидетелската скамейка Бриони Банок. Защитата отвърна с поредица от възражения: Бриони била невръстно дете, не разбирала задаваните й въпроси, била неспособна да даде достоверни и смислени показания.
Съдия Чембърлейн обяви двучасово прекъсване, за да обмисли възраженията. Поговори на четири очи с Бриони в кабинета си и се върна в залата, за да обяви пред журито:
— Тази млада госпожица ми демонстрира повече интелект и зрялост от мнозина тридесет- и четиридесетгодишни мъже и жени, заставали някога пред мен в тази зала. Възражението на защитата се отхвърля. Госпожица Бриони Лий Банок може да заеме мястото на свидетелската скамейка.
И докато тя стоеше там, водещият адвокат за защитата Джон Маршъс се приближи, за да я срине и унищожи доверието в нея.
Мелъди Страус бе подготвила Бриони за изпитанието, като я бе инструктирала как да се държи и я бе осведомила какъв тип въпроси може да й бъдат зададени.
— Отговаряй кратко и по същество — я бе посъветвала тя. — Не си позволявай да се отклоняваш.
Бриони се представи като свидетел ветеран. Отговори на всички въпроси ясно и вежливо.
— Кога за първи път заподозря, че сестра ти е била сексуално малтретирана? — попита я Мелъди.
— Когато тя ме предупреди да не позволявам на никого да ме докосва по интимните части, защото това ще ме нарани. Бях сигурна, че някой й го е причинил.
— Възражение! Предположение! — моментално скочи на крака Джон Маршъс.
— Възражението се отхвърля — заяви съдия Чембърлейн.
— Каза ли тя кой й го е причинил?
— Не първия път, но колкото повече говореше, толкова повече неща си спомняше. Мисля, че се бе опитала да забрави отвратителните неща, които са й се случили.
— И накрая си спомни името?
— Да, госпожо. Помня точните й думи. Тя каза: „Да, сега си спомням, че пак брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя“.
— Възражение! — изрева Джон Маршъс. — Преразказва!
— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Свидетелката описва разговор, на който лично е присъствала. Журито да се съобрази със значението на този отговор.
Мелъди Страус премина към събитията след като Бриони бе обвинила Карл Банок със записа на описаните от Саша поредица гаври с нея.
— Възражение! Споменатият запис е с недоказан произход и беше изключен от списъка на веществените доказателства — извика Джон Маршъс.
— Госпожице Страус…? — покани я съдията да възрази.
— Ваша чест, аз нямам за цел да използвам записа като веществено доказателство, просто се позовавам на него, за да изясним последователността на събитията от онази вечер.
— Възражението се отхвърля. Можете да продължите.
Бриони описа как Карл я е нападнал.
— Той поиска да разбере какво съм направила с моето копие на оригиналния запис на казаното от Саша. Отказах да му съобщя. Тогава той ме удари по лицето и ме събори на леглото.
— Причини ли ти някакви наранявания?
— Лявото ми око отече и посиня. Носът ми кървеше, а устната ми бе сцепена, поради което устата ми се пълнеше с кръв.
Жените в състава на журито ахнаха, зашепнаха помежду си и се спогледаха ужасено.
На първия ред на присъстващите в залата Хенри Банок се смръщи и гневно изгледа доведения си син, който седеше в заграждението за арестувани. Той не бе пропуснал нито час от гледането на делото и се надяваше с присъствието си да окуражи Бриони в това изпитание.
— Какво стана, след като той те удари и събори на леглото, Бриони? — попита Мелъди Страус.
— Карл ме заплаши, че ще ме научи да го уважавам по начина, по който е постъпил със сестра ми Саша.
Читать дальше