Уилбур Смит - Порочен кръг

— Когато казваш Карл, имаш ли предвид брат си Карл Банок, обвиняемия?

— Точно така, госпожо.

Джон Маршъс не пропусна да се намеси:

— Възражение! Карл Банок не е брат на свидетелката.

— Приемам поправката — не по-малко бързо реагира Мелъди Страус. — Трябваше да кажа „доведения ти брат“. Тази роднинска връзка също е включена в дефиницията за кръвосмешение в наказателния кодекс на щата Тексас.

— Възражение!

— Оттеглям последната си забележка и я запазвам за пледоарията си. — Тя се обърна пак към Бриони: — И какво направи тогава обвиняемият?

— Качи се върху мен и ме разсъблече.

— Ти опита ли се да му се противопоставиш?

— Опитах с всички сили, но той е много по-голям и по-силен от мен, госпожо. Освен това аз бях все още замаяна от нанесения ми удар.

— Какво се случи, след като той те разсъблече?

— Извади пениса си…

Седящият до масата на защитата Карл Банок покри лице с ръцете си и звучно се разплака. Джон Маршъс скочи на крака.

— Ваша чест, клиентът ми е смазан от тези обвинения. Призовавам ви да проявите разбиране и настоявам за прекъсване, за да дойде той на себе си.

— Господин Маршъс, по всичко личи, че клиентът ви е силен и решителен индивид. Уверен съм, че ще може да издържи още малко. Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Извади пениса си и насила го вкара в мен, във влагалището ми — преглътна тежко Бриони и избърса очите си. — Заболя ме силно. Беше най-силната болка, която някога съм изпитвала. Изпищях и започнах да се боря, но той не преставаше да го натиска в мен. Тогава се появи Бонзо и го издърпа, но болката не спираше и видях, че кървя… оттам. Дойде и Куки, прегърна ме, каза ми, че това е краят и че Карл никога повече няма да може да ме нарани. Каза, че няма да позволи на никого да ме нарани пак. — Бриони се сви на стола, зарови лице в ръцете си и се разрида.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — тихо каза Мелъди Страус.

Джон Маршъс скочи на крака.

— Кръстосан разпит, Ваша чест.

— Съдът прекъсва работа до утре, десет сутринта. Ще се наложи да проведете кръстосания си разпит тогава, господин Маршъс.

Хенри Банок, Рони Бънтър и Бонзо Барнс чакаха пред съдебната зала да посрещнат Бриони и я съпроводиха през тълпата репортери и журналисти, задръстили тротоара и крещящи въпроси към нея. Бриони вървеше с високо вдигната глава, но лицето и бе пепелявосиво, а устните й трепереха. Притискаше се към ръката на баща си. Бонзо Барнс пробиваше път напред, а масивното му телосложение и смръщената му физиономия разчистваха пътека до чакащата ги лимузина.

Същата вечер Куки донесе на поднос вечерята на Бриони в спалнята, а Хенри седна до нея и й говори, докато тя се хранеше. Каза й колко много я обича и колко силно би желал да можеше да опази нея и Саша от ужасните неща, което Карл им бе сторил. Обеща й, че той никога повече няма да причини нищо лошо на която и да е от двете му дъщери.

После остана при нея и я гали по косата, докато тя заспа.

В десет часа на следващата сутрин Бриони отново застана на свидетелската скамейка. Съдебната зала бе претъпкана, а в заграждението за представители на пресата имаше само правостоящи места. Бриони бе инструктирана както от Мелъди Страус, така и от Рони Бънтър да не обръща никакво внимание на репортерите, така че тя поглеждаше само към баща си на първия ред и Бонзо и Кони, три реда по-назад.

Джон Маршъс стана от мястото си и се изправи пред нея.

— Разбираш ли, че се налага да ти задам някои въпроси, Бриони?

— Да, сър.

— Имаш ли нещо против да се обръщам към теб на малко име, Бриони?

— Не, сър.

— Обичаш ли брат си Карл?

— Възражение! Обвиняемият не е брат на свидетелката — не пропусна да си го върне Мелъди.

— Ще се изразя иначе — призна грешката си Маршъс. — Обичаш ли доведения си брат Карл?

— Възможно е някога да съм го обичала, но не и след като изнасили мен и Саша, сър.

В залата премина вълна от одобрителни шушукания и съдия Чембърлейн удари чукчето си и предупреди строго:

— Тишина в съда, моля!

— Казвала ли си му някога да те целуне?

— Не, сър.

— И твърдиш, че никога не си целувала Карл?

— Казах, че никога не съм искала от него да ме целува, сър.

— А ти някога целувала ли си го?

— Двамата с Карл сме се целували напълно естествено по бузите за здравей и довиждане, както правят всички, сър.

— А искала ли си някога от Карл да те целуне по устата, Бриони?

— Не, сър. Защо бих искала подобно нещо?