Уилбур Смит - Порочен кръг

В съзвучие с либералните си убеждения, той бе издавал смъртна присъда в по-малко от три процента от делата с обвинения, предполагащи смъртно наказание.

Прокурорът беше жена. Казваше се Мелъди Страус. Макар да нямаше още четиридесет години, тя имаше зад гърба си многобройни тежки дела и си бе изградила солидна репутация. Разполагаше с двама правни сътрудници.

Екипът на защитата се състоеше от петима от най-скъпоплатените адвокати в щата Тексас. Тя бяха внимателно подбрани от адвокат на ответника. Общият им хонорар струваше на „Семеен тръст Хенри Банок“ над два милиона долара дневно.

Първата работа бе да се изберат и закълнат дванайсетте членове на журито от група от петдесет кандидати, съставена от компютър в Министерството на правосъдието на щата Тексас. Това отне повече от седмица, понеже защитата правеше всичко възможно да изключи влизането на колкото може повече жени. Адвокатите използваха правото си на десет отвода, за да изключат потенциалните участници от женски пол, а след това подложиха останалите жени кандидатки на изтощителен разпит за възгледите им спрямо смъртното наказание и отношението им относно съблазняването от жени и подбуждането към изнасилване.

Мелъди Страус влезе в сблъсък с екипа на защитата. Тя се бореше със зъби и нокти да съхрани всички избрани от компютъра жени за окончателния списък на заседателите. Мелъди беше крайно находчива и много убедителна. Тя разпита безмилостно всички кандидати мъже, за да открие у тях склонност към мъжко високомерие. Запази всичките си отводи за отхвърляне на мъже, проявяващи подобна склонност. В крайна сметка успя да изравни шансовете с равен брой мъже и жени в състава на журито.

На десетия ден на процеса Мелъди Страус стана, за да изложи тезата на обвинението, и бе посрещната с порой от възражения от страна на защитата.

Още от самото начало адвокатите на обвиняемия поставиха под съмнение способността на Саша Жан Банок да даде показания поради умственото й състояние.

И двете страни призоваха експерти за свидетели. Мелъди Страус призова двама служители от персонала на психиатрична клиника „Деветте бряста“, които се бяха занимавали със Саша в течение на дълги години. И двамата свидетелстваха, че напоследък Саша показва подчертано трайно подобрение на паметта и способността да възпроизвежда събития от миналото си. Това те отдаваха на влиянието на по-малката й сестра Бриони Лий и на преживения от нея катарзис, след като си бе спомнила травматизиращото събитие, по-точно верига от събития, случили се с нея в ранното й детство.

По време на разпита те дадоха допълнителни показания, че симптомите на Саша и умственото й състояние са учебен пример за ефекта на упражнявано в ранно детство сексуално насилие при утежняващи обстоятелства и в условията на рецидив.

Призованият от защитата експерт бе почетен професор в катедрата по психология в лосанджелиския Университет на Калифорния, който каза, че е прегледал Саша и по негово мнение тя не е в състояние да даде показания под клетва, защото не разбира значението на този акт. Професорът застъпи мнението, че всякакви дадени от нея показания биха били абсолютно ненадеждни, а процесът на разпита ще бъде толкова травмиращ, че има сериозна вероятност тя да получи значителни трайни психически увреждания от преживяното.

Мелъди поиска от съдията да позволи Саша да даде показания в неговия кабинет, като защитата и журито наблюдават и слушат от съседна стая по система за вътрешна телевизионна връзка, така че момичето да не подозира за тяхното присъствие. След научен дебат по предложението съдия Чембърлейн го отхвърли.

След това Мелъди поиска от съдията да позволи възпроизвеждането пред журито на записа на Бриони, в който Саша говори за връзката си с брат си Карл.

Това отново предизвика буря от възражения от страна на защитата и съдия Чембърлейн отново отклони искането на обвинението.

Това постави Мелъди пред съдбоносен избор: тя можеше да предизвика съдбата и да призове Саша Жан като свидетел или да се откаже от обвинението в „сексуално насилие при утежняващи обстоятелства спрямо едно или повече лица под четиринайсетгодишна възраст в условия на рецидив“. И да отиде на процес единствено с показанията на Бриони Лий за нейното изнасилване.

Мелъди Страус се обърна за съвет към Бриони Лий Банок. За краткото време на познанството им между двете се бе развила специална връзка. Бриони бързо бе харесала прокурорката и бе започнала да й има доверие, а Мелъди бе впечатлена от зрелостта, куража и здравия разум на момичето. Трогателна бе и дълбоката обич и вярност към сестра й, придружени с интуитивно разбиране на състоянието на обремененото момиче.