Уилбур Смит - Порочен кръг

Бриони взе телефона и превъртя записа с няколко секунди напред. Натисна отново бутона за възпроизвеждане и пак остави апарата на шкафчето. Сега гласът на Саша бе по-твърд и зрял:

— Брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя. Правилно ли постъпих, Бриони?

— Разбира се, сестричке моя. Ти си толкова добро момиче и винаги постъпваш правилно.

Бриони посегна и изключи записа, след което тихо попита в настъпилата тишина:

— Как мислиш, Карл, правилно ли си постъпил?

Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. Той избърса лице в ръкава на сакото си и се загледа в потните следи по тъканта.

След това внезапно скочи, сграбчи телефона от нощното шкафче и без да спира движението на ръката си, го хвърли към вратата на банята. Устройството се разпадна на съставните си части. Младежът прекоси стаята с бързи и решителни крачки и стъпка останките.

Ръцете му трепереха и цялото му тяло се тресеше, когато се обърна с лице към Бриони:

— Тази развратница. Гадната малка курва. Ти и побърканата ти развратна сестра сте измислили всичко това. Признай си — ти си точно толкова луда, колкото е тя. И двете ме ревнувате. Опитвате се да ме дискредитирате пред баща ми. Но той ме обича.

— Баща ти е бил нацистки военнопрестъпник — тихо каза Бриони. — Казвал се е Куртмайер, пращал е хора в газовите камери, а после е въртял верига от бордеи. Ти си издънка на бащиното си гнило семе, Карл Куртмайер.

— Това е лъжа! — изрева той. — Твоя измислица. На теб и на лъжливата малка кучка — продължи да крещи той срещу нея.

— Нищо не съм измисляла — подчерта Бриони, без да повишава глас. — Майка ни ми разказа за баща ти един следобед, докато пиеше джин.

— Лъжа е! Баща ми е Хенри Банок. Аз съм единственият му син. Той ме обича и аз съм негов наследник. Ти и мръсното малко курве просто ревнувате. Искаш да го настроиш срещу мен. Затова разказваш тези отвратителни лъжи.

— Ние не сме ти сторили нищо. Ти си онзи, който се изгаври със собствената ти малка сестра. Ти си я принудил да прави ужасни и отблъскващи неща, а след това си я изнасилил и докарал до лудост.

— Лъжи! — извика той срещу нея. — Баща ми никога няма да повярва на лъжите ти.

— Ще повярва, когато чуе записа. — Бриони стана от леглото и спокойно се изправи пред него. Той се извърна, изтича до смачканите останки на телефона и падна на колене. Събра ги в шепа и ги прибра в джоба си.

— Няма вече запис — каза той. — Изчезна. И никога не е имало. Имало е една фантазия на побъркано момиче.

— Направих копие — отговори Бриони.

Той стана на крака и заплашително се приближи до нея.

— Къде е?

— На място, където не можеш да стигнеш.

— Дай ми го!

— Никога! — изсъска тя в лицето му и той я удари. С отворена длан я зашлеви през лицето. Плесницата я събори назад в леглото. Тя се надигна на лакти, усещайки в устата си вкуса на кръв. По бузата й потече струйка. Но кресна с окървавени устни, като ранена лъвица: — Никога!

Кръвта й го накара да обезумее. Кръвта винаги бе имала това въздействие върху него — забравяше за всичко. Хвърли се отгоре й и натисна раменете й към леглото. Беше два пъти по-възрастен от нея и повече от два пъти по-тежък. Силата му бе неудържима. Разкъса дрехите й и изсумтя:

— Сега ще те науча да ме уважаваш. Ще ти предам същия урок, който предадох на ненормалната ти сестра…

Тя изпищя, но той обхвана гърлото й с лявата си ръка, стисна го силно, а с дясната смъкна надолу бельото й и заби коляното между краката й.

— Можеш да пищиш колкото искаш. Никой няма да те чуе. Никой няма да ти се притече на помощ. Никой никога няма да ти повярва. — Гласът му бе станал дрезгав от похот. — Но се налага да ти предам урок по уважение.

Откопча с едно движение катарамата на колана си и разтвори панталоните си с такава сила, че едно от копчетата изхвърча. Сега бяха кожа до кожа.

Долната половина на тялото й и слабините й бяха по детски лишени от всякакво окосмяване. Тя беше още незрял плод — малък, стегнат и сух. Но той я разтвори безцеремонно и проникна насила в нея.

В агония, тя впи зъби в рамото му, което го накара да изругае и да отпусне задушаващия захват върху гърлото й, за да може да разтвори челюстите й. Сега вече и двамата кървяха.

Тя отметна назад глава и започна да крещи с всички сили, докато той продължаваше да се забива в нея.