Уилбур Смит - Порочен кръг

— Знаеш ли, Карл… за първи път забелязвам, че дясното ти око е по-голямо от лявото — подхвърли тя, а той изумено се обърна пак към огледалото. Тя се мушна покрай него и изтича нагоре по стълбите, знаеше, че сега той ще агонизира седмици наред за размера на очите си. Стана й приятно.

Баща й беше извън града. Беше излетял с новия си реактивен самолет за някаква смешна малка страна в Близкия изток, наречена Абу Зара, и щеше да отсъства следващите десетина дни. Беше сама в голямата къща. Позвъни в кухнята и попита Куки дали може да вечеря в столовата за персонала с прислугата, вместо да се храни самичка в голямата стара трапезария. Куки се зарадва. Всички обичаха Бриони.

— Специално ще ви изпека ябълков пай, госпожице Бри.

— Ти си истинско съкровище, Куки. Знаеш, че това е най-любимият ми десерт!

След вечеря Бриони се заключи в нейния кабинет, който бе в съседство със спалнята й, и копира в стария си мобилен телефон записа, който бе направила в „Деветте бряста". Докато слушаше сладкия бебешки глас на Саша да разказва за отвратителните перверзни, тя усети, че отново се изпълва с неудържим гняв.

Улови се, че мисли за ловджийската пушка 10-и калибър в работната стая на баща й на долния етаж. Хенри я бе научил да стреля по глинени гълъби и тя се бе превърнала в доста добър стрелец. Но сега бе на прага да загуби чувството си за мярка и логичното си мислене. Трябваше да положи усилия, за да се върне към първоначалния план.

Когато завърши копирането на записа, тя заключи телефона в нощното си шкафче и седна на бюрото, за Да напише домашното си за следващия ден. Изключи лампата малко преди десет, но остана будна почти до полунощ. Тогава заспа, но бе събудена от рева на мустанга, приближаващ до дългата алея за коли. Карл винаги караше много бързо, когато беше пил. Погледна часовника и видя, че е три и десет през нощта.

На следващата сутрин закуси в кухнята при Куки, а Бонзо я откара до училището, преди Карл да се бе излюпил от спалнята си.

През голямото междучасие повери старата си „Нокия“ с резервното копие на несвързаните разкрития на Саша на най-добрата си приятелка Алисън Демпър. Опасяваше се, че ако държи записа у дома, Карл може случайно да го намери.

— Закълни ми се във всичко най-мило за теб, че няма да кажеш на никого, че съм ти го дала! — помоли тя Алисън, която бе, меко казано, заинтригувана, но послушно плю на пръста си, прекръсти се и се закле в живота си.

След училище Бриони се оплака от главоболие и бе освободена от часа по изкуство. Прибра се направо у дома и зачака брат си Карл да се прибере след работния си ден в централата на „Банок Ойл“. Той обикновено се отбиваше за по бира с приятелите си в „Трубадур Ин“, но тази вечер се прибра с гръм и трясък по алеята малко преди седем.

Бриони седеше до прозореца в спалнята си. Подаде се навън и му извика, докато той излизаше от колата и затръшваше вратата:

— Здрасти, Карл! Ако имаш няколко минутки, бих искала да поговоря с теб. Би ли се качил в спалнята ми?

— Веднага, сестричке.

Чу го да изтрополява по стълбите и след малко почука на вратата.

— Отворено е — каза тя, Карл отвори и спря на прага.

— Какво има?

Тя седеше на леглото, но за него бе преместила креслото в центъра на стаята.

— Влез, Карл. Седни. Искам да си поговорим за Саша.

Той затвори вратата и без желание се отправи към креслото. Излегна се в него и преметна крак през един от подлакътниците.

— И какво да говорим за Саша? Да не е видяла малки зелени човечета от Марс или си мисли, че най-сетне се е превърнала в розова полярна мечка — изсмя се той на собственото си остроумие.

— Би ли изслушал това — подаде му тя телефона.

— Сигурно е любимото ти рап парче…

Бриони го мразеше с такава сила, че беше неспособна да проговори.

Включи телефона и го остави на нощното шкафче.

Кратка пауза и след това се разнесе гласът на Саша. Карл веднага го позна. Поизправи се в креслото, свали крака си от подлакътника и чинно застана, прибрал двата си крака един до друг.

— Не ми хареса, когато накара нещото си да изцвърка в устата ми… имаше гаден вкус — каза Саша и Бриони видя брат й да трепва и да поглежда към прозореца, сякаш търсеше път за бягство. Но вниманието му отново бе привлечено от продължаващия разказ на Саша: — Мъчих се да си спомня името му. Той ми каза, че ми е брат, но аз нямам брат. Показа ми как да държа онова нещо и да го движа в ръката си нагоре-надолу, докато… изцвърка. Харесваше ми, когато ми казваше, че съм умна и колко много ме обичал.