Уилбур Смит - Порочен кръг

И ето че сега бе намерил копието за Хенри, представляващо обемист том, по средата на най-горната полица.

Но не подходи прибързано към него. Разгледа го подробно с лупа, преди да го разтвори. Записа си номерата на страниците, които Хенри бе слепил с микроскопични капчици лепило. Раздели ги внимателно и отново ги слепи, когато приключи с тях.

Между страница 30 и 31 намери косъма, оставен там от Хенри, за да заложи капан за натрапниците. Позна, че е от космите на самия Хенри — къдрав и жилав, явно откъснат от бакенбардите му. Карл го прибра грижливо в чист бял плик и го върна на мястото му, след като свърши с документа.

Всички тези предпазни мерки оставиха на Карл три спокойни нощи преди завръщането на баща му от Близкия изток. През тези нощи той успя да прегледа договора на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Онова, което прочете, го изпълни с усещане за нова мощ. Семейният тръст му даваше всесилна власт. Сега беше въоръжен срещу света и скрит зад многомилиардна броня. Беше неуязвим.

Саша Жан постепенно бе деградирала до умственото състояние на пет-шестгодишно момиченце. Светът й се бе свил едновременно с изключването на мозъка. Вече бе неспособна да разпознае никого, освен една от медицинските сестри на средна възраст, която се държеше подчертано мило с нея. Другото изключение бе по-малката й сестра Бриони.

След като любимата й медицинска сестра се пенсионира, свитият свят на Саша се смали двойно и тя стана особено зависима от Бриони. Когато времето позволяваше, двете прекарваха всяка неделя в градината на „Деветте бряста“. С течение на времето лекарите се убедиха колко отговорна е Бриони. Разбраха също, че могат да й се доверят, така че без колебание я оставяха Да се грижи за Саша през целия ден.

Саша се бе превърнала в затлъстяла двайсетгодишна девойка. Бриони се грижеше за нея майчински и я водеше за ръка до любимото й място край езерото, където си правеха пикник и хранеха патиците. Саша вече не можеше да се концентрира достатъчно дълго, за да чете самичка, но обичаше детските стихотворения. Бриони й ги четеше. Играеха на дама, „Направи като мен“ и криеница. Търпението на Бриони беше неизчерпаемо. Тя даваше на Саша от храната, която обикновено донасяше от дома, и избърсваше лицето и ръцете й, когато я нахранеше. Водеше я до тоалетната и й помагаше да се избърше и оправи дрехите си на излизане.

Най-много от всичко Саша обичаше да я гъделичкат по гърба. Харесваше й да съблече блузката си, да легне по лице на одеялото за пикник и да накара Бриони да я гали. Когато спреше, Саша започваше да вика „Още, още!”.

Един ден Бриони я гъделичкаше, когато Саша каза съвсем отчетливо:

— Ако някога поиска да те докосне по нуну, не му позволявай!

Бриони застина и се замисли над току-що казаното от сестра й. „Нуну“ беше бебешкото име за онова място.

— Какво каза, Саш? — тихо попита тя.

— Кога?

— Преди малко.

— Не съм казвала нищо — отрече Саша.

— Не, каза!

— Не съм. Никога не съм казвала нищо.

Саша беше развълнувана и неспокойна. Бриони познаваше тези симптоми. Онова, което следваше, бе да се свие на кълбо и да започне да си смуче палеца или да блъска глава в земята.

— Сбърках, Саш. Естествено, че не си казала нищо.

Саша бавно се отпусна и започна да говори за кученцето си. Искаше си го обратно. Майка им й бе подарила кутре за последния й рожден ден, но Саша бе много силна и го бе задушила от любов. Наложи се да я излъжат, че спи, за да вземат телцето му от нея. Но тя не спираше да моли Бриони да й го донесе обратно. Само че докторите не бяха съгласни Саша да получи друго кутре.

Следващата неделя бе ясен слънчев ден и двете отново си направиха пикник на същото място край езерото. Саша не обичаше промените — те я правеха неспокойна и беззащитна. Когато приключиха с обяда, Саша настоя:

— Почеши ме по гърба.

— И каква беше вълшебната думичка? — попита я Бриони.

Саша се замисли, сбърчвайки чело от концентрация, но накрая се предаде.

— Забравих я. Каква беше?

— Дали не беше „моля“?

— Да, да. Беше „моля“ — въодушевено плесна с ръце Саша. — Моля те, Бриони. Много, много те моля да ме почешеш по гърба.

Тя съблече през глава блузката си и легна по корем на одеялото. След малко Бриони реши, че е заспала, но внезапно Саша проговори:

— Ако му позволиш да те докосне по нуну, той ще напъха коравото си нещо в теб и ще ти потече кръв.

Бриони замръзна. Думите я шокираха до такава степен, че направо й призля. Тя обаче се престори, че не е чула и продължи да гали Саша по гърба. След малко Бриони запя „Хъмпти-Дъмпти седеше на стената“. Саша се опита да припява, но бъркаше думите и двете се разсмяха.