Уилбур Смит - Порочен кръг

Но понякога посред нощ той се събуждаше, усещайки сърцето си да пърха в гърдите му. Отказа да се прегледа при друг лекар. Не искаше да чува отново смъртната си присъда.

След предупреждението, че дните му са преброени, той започна да работи дори още повече. Мисълта да се откаже от хаванските пури и уискито беше непоносима и той я изгони от съзнанието си.

През ноември Бриони Лий спечели щатската математическа олимпиада в конкуренция с ученици три-четири години по-големи от нея, с което дотолкова впечатли съучениците си, че те гласуваха за нея като най-вероятното лице, което някога би могло да стане президент на Съединените щати. Тя беше поела от майка си грижата за редовните посещения на по-голямата си сестра.

Всяка неделя Бонзо Барнс, цветнокожият шофьор и телохранител на Хенри, я откарваше до „Деветте бряста“, където тя прекарваше деня със Саша. Бонзо бе бивш претендент за шампионската титла по бокс в тежка категория. Като повечето възрастни, той също обожаваше малката Бриони. Тя сядаше отпред до него и двамата щастливо си бъбреха по целия път до Пасадина и обратно.

През декември същата година, докато баща му бе в Абу Зара за ревизия на концесиите на „Банок Ойл“ в тази страна, Карл Питър Банок най-сетне разби паролите на сейфа на Хенри Банок.

Карл бе открил място на терасата над плувния басейн, откъдето можеше скришом да наднича в кабинета на баща си. Една събота сутрин той наблюдаваше през бинокъл „Цайс“ с десеткратно увеличение как Хенри сяда зад бюрото си и отлепя копринената подплата на черния си кожен бележник. След това извади скритата там визитна картичка.

На гърба на визитката Хенри бе написал с едрия си почерк дълга поредица от букви и цифри. Той стана и прекоси стаята до стоманената врата на личния си сейф. Правейки често справка с написаното на картичката, Хенри завъртя в двете посоки диска на ключалката, за да набере паролата, след което завъртя колелото за заключване в посока, обратна на часовниковата стрелка, и отвори масивната врата.

Наложи се Карл да изчака няколко седмици Хенри да замине в поредната си командировка, но след това разполагаше с десет дни и нощи, за да свърши работата.

Първата нощ, след поредица влудяващи опити да налучка, той успя да надвие сложната последователност от знаци, деактивира заключващия механизъм и отвори стоманената врата на хранилището.

На следващата нощ фотографира вътрешността му и разположението на съдържанието. Преди да посмее да мръдне каквото и да е било, той искаше да е сигурен, че ще може да върне всичко в първоначалното му положение. Знаеше, че баща му веднага би забелязал евентуална промяна.

Носеше хирургически ръкавици през цялото време, за да не остави отпечатъци в сейфа, и работеше с изключителна прецизност, като обръщаше внимание и на най-дребните детайли.

На третата нощ вече можеше да започне разглеждането на съдържанието на хранилището. Златните кюлчета бяха струпани на пода, където тежестта им се поемаше от стоманата и бетонните основи. Пресметна на око, че купчината беше на стойност около петдесет-шейсет милиона долара.

Поведението на Хенри винаги бе диктувано от особена смес на безразсъдна смелост и благоразумна предпазливост. Тази купчина явно представляваше малкият му кризисен фонд.

На първата редица полици бяха военните медали на Хенри и грамотите от дните му в американската авиация, редом със снимки и сувенири, имащи значение за него. Следваха полици с папки с документи, сертификати за притежание на акции, облигации и нотариални актове на многобройните имоти и концесии, които Хенри притежаваше като физическо лице. Другите му значителни активи бяха на името на „Банок Ойл Корпорейшън“.

Карл намери онова, което търсеше, най-отгоре.

Вече знаеше за съществуването на „Семеен тръст Хенри Банок“. Още докато бе следвал в „Принстън“, той бе започнал да бърника в телефоните на баща си в спалнята и кабинета му. Дори бе опитал да получи достъп до частните му телефонни линии в централата на „Банок Ойл“, но защитният кордон около сградата се бе оказал непреодолим.

Карл се бе примирил да подслушва само линията към основната спалня, по която Хенри провеждаше многобройни разговори с бившите си съпруги и метреси. По-важно обаче бе, че Карл успя да запише разговорите, които Хенри бе провел от кабинета си долу, сред които имаше такива с деловите му партньори, и най-вече с неговите адвокати.

Карл бе успял да проследи някои от дискусиите между Хенри и Роналд Бънтър, главния му адвокат, докато двамата бяха сглобявали „скелета“ на учредителния договор за семейния тръст. Той обаче бе получил само бегла представа за точното съдържание и условията в окончателния текст на договора.