Уилбур Смит - Порочен кръг

След като си тръгнал, тя установила, че кърви. Седнала на тоалетната чиния и слушала как кръвта й капе във водата. Толкова се срамувала, че не смеела да повика майка си. Освен това знаела, че майка й заключва спалнята си и никога не би отворила на чукане и молби.

След известно време кървенето спряло и тя натъпкала нощницата между краката си. Замъкнала се някак до края на коридора, където в шкафа за спално бельо намерила чист чаршаф, с който да смени окървавения. Пак така болезнено бавно отишла в кухнята, натикала изцапаната си нощница в торбичка за боклук и я скрила в кофата за смет.

На следващия ден станала обект на внимание за всички в класа. Обикновено била сред звездите по математика, но този път не успяла да пресметне отговора на нито една от задачите. Учителката я извикала след края на часа и я сгълчала за лошия резултат.

— Какво ти има, Саша? — хвърлила тя на масата страниците с теста. — Не приличаш на себе си.

Саша не отговорила. Прибрала се у дома и откраднала бръснарско ножче от банята на баща си. Заключила се в своята баня и си прерязала вените на китките. Една от прислужничките забелязала изтичащата изпод вратата кръв и с писъци се втурнала в кухнята.

Прислугата разбила вратата и я намерили. Извикали бърза помощ. Срязванията на китките й не били много дълбоки и поради това не могли да доведат до смъртта й.

Марлене я спряла от училище за три седмици. Когато пак започнала да излиза, Саша казала на учителката си по музика, че повече няма да свири на пиано. Отказала да участва във вечерта на музиката, насрочена за следващия петък. Няколко дни по-късно отрязала с ножица косата си и издраскала лицето си до кръв, убедена, че има пъпки от акне. Изражението й станала измъчено, а поведението й стеснително и неспокойно. В очите й се настанил страх. Вече не била красива. Карл й заявил, че е грозна и че повече не желае да си играят.

Месец по-късно избягала от дома. Полицията я открила осем дни по-късно в Албакърки, Ню Мексико, и я върнала вкъщи. Няколко месеца по-късно отново избягала. Този път се добрала чак до Калифорния, преди да я открият.

Когато я изпратили насила на училище, тя подпалила музикалния кабинет. Пожарът изпепелил цялото крило и пораженията възлезли на няколко милиона долара.

След продължително и изчерпателно медицинско изследване Саша била изпратена в психиатричната клиника „Деветте бряста“ в Пасадина, където била подложена на дълга и тежка терапия и последваща рехабилитационна програма. Никой не заподозрял, че е станала жертва на някакво извращение. Сякаш самата Саша напълно изтрила този спомен от паметта си.

Започнала бързо да надебелява. За шест месеца тялото й гротескно подпухнало и тя станала клинично затлъстяла. Продължавала да поддържа косата си остригана почти до кожа. Погледът в очите й затъпял и започнала да гризе ноктите си толкова дълбоко, че пръстите й се направо се деформирали. Смучела палеца си почти непрекъснато. Безпокойството й продължавало да се засилва и преминало в крайна агресия. Нападала санитарите и останалите пациенти при най-малък повод. Особено враждебно се държала с лекарите, когато я разпитвали за отношенията в семейството й. Страдала от безсъние и станала сомнамбул.

Когато на семейството й най-сетне било разрешено да я посети, Саша била намусена и затворена в себе си. Отговаряла на въпросите на родителите си с животински изсумтявания и нечленоразделни едносрични думи. Не искала да познае някогашния си обичен брат.

— Няма ли да поздравиш Карл Питър, миличка? — леко я сгълчала майка й, а Саша извърнала поглед. — Но той ти е брат, мила Саша — настояла Марлене.

Едва тогава Саша показала искра на съживяване.

— Аз нямам брат — заявила тя, изричайки за първи път пълно изречение, все така без да вдига поглед от пода. — Не искам брат.

При тези думи Хенри Банок станал и казал на жена си:

— Мисля че аз и Карл само влошаваме нещата с присъствието си тук. Ще те изчакаме на паркинга — и той кимнал с глава на Карл. — Хайде, момчето ми. Да се махаме оттук.

Хенри се ужасявал от сблъсъци с нещастието и страданието във всякаква форма, особено ако са свързани с него по какъвто и да е било начин. В такива случаи той просто затварял съзнанието си за проблема, блокирал го, дистанцирал се от него и се махал колкото може по-далече. Повече кракът на двамата с Карл Питър не стъпил в психиатрична клиника „Деветте бряста“.

От друга страна, Марлене не пропуснала нито един ден за посещение. Всяка неделя сутрин шофьорът я докарвал в Пасадина от сто и петдесет километра и тя прекарвала остатъка от деня, бъбрейки на мълчаливото си и необщително дете. При едно от посещенията си тя донесла дивиди с концертите за пиано на Рахманинов и го пуснала на плейъра на Саша, надявайки се това да съживи заспалия й музикален талант.