Уилбур Смит - Порочен кръг

Бонзо обмисли въпроса съвестно и мрачно.

— Не ми е работа да пазя пред вратата на госпожица Бриони всяка минута от деня.

— Значи не знаете със сигурност дали Бриони Банок е имала навика да забавлява приятелите си в спалнята зад затворена врата?

— Сигурен съм в едно нещо, господине. Ако заловя кое да е момче в стаята й да прави онова, което Карл й стори, аз просто ще му извия врата.

— Благодаря ви, господин Барнс. Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест.

Бонзо се изправи в целия си исполински ръст и сърдито изгледа Джон Маршъс.

— Ясно ми е какво се опитвахте да ме накарате да изтърся, но онова, което ще ме чуете да кажа, е, че малката ни Бриони е добро момиче. И ще счупя врата на всеки, който твърди обратното!

— Благодаря ви, господин Барнс — повтори Джон Маршъс и отстъпи извън обсега на дългата ръка на Бонзо. — Можете да слезете от свидетелската скамейка.

Мелъди призова следващия си свидетел. Беше сержант Роджър Тарантъс от полицейския участък в Хюстън. Неговите показания се състояха в това, че той и екипът му се бяха отзовали на спешно повикване и бяха отишли на адрес Форест Драйв 61, където бе резиденцията на Хенри Банок и неговото семейство, във въпросната нощ. Мелъди умело задаваше въпросите, така че да получи подробно описание на завареното от тях при пристигането им и последвалите предприети действия. Показанията на сержант Тарантъс потвърждаваха казаното от всички други свидетели на обвинението, включително Бриони Банок, Бонзо Барнс и Марта Хъником.

В заключение, сержант Тарантъс, въз основа на видяното и чутото от вас на Форест Драйв 61 вие арестувахте Карл Банок за изнасилване, побой и малтретиране, и го отведохте в участъка на хюстънската полиция, където му предявихте официално обвиненията?

— Точно така, госпожо прокурор.

Екипът на защитата отказа да проведе кръстосан разпит на сержанта. Останалите призовани от обвинението свидетели потвърдиха доброто име на основния свидетел Бриони Банок.

Това бяха учители на Бриони, психиатри от „Деветте бряста“, опознали момичето с течение на годините, през които тя редовно бе посещавала сестра си Саша. Един след друг те описаха Бриони като примерна ученичка и интелигентно, уравновесено и напълно нормално дете.

При кръстосаните разпити защитата се опита да насочи свидетелите да се съгласят, че Бриони е проявявала неестествен за нейната възраст интерес към противния пол. Но всеки отделен свидетел енергично се възпротиви на тези инсинуации.

Накрая Мелъди се обърна към съдия Чембърлейн:

— Обвинението приключи, Ваша чест. Готови сме за пледоария пред журито на съдебните заседатели, когато сметнете за уместно.

— Благодаря ви, госпожице Страус. — Съдията се обърна към масата на защитата и попита: — Има ли защитата свидетели, които да призове, господин Маршъс?

В съдебната зала се възцари изчаквателна тишина. Всички знаеха, че защитата трябва да призове обвиняемия Карл Питър Банок на свидетелската скамейка в своя защита. Ако не го направеше, това означаваше признание на вината. Предприемането на подобен ход бе премерен риск.

Джон Маршъс бавно и донякъде неуверено се изправи на крака.

— Защитата призовава обвиняемия Карл Питър Банок, Ваша чест — каза той.

Разнесе се колективна въздишка на изпускано напрежение, а Мелъди Страус се усмихна тънко като лъвица, подушила миризмата на газела.

Карл стана от мястото си и се отправи във възцарилата се тишина към свидетелската скамейка. Изглеждаше дълбоко разкаян.

Той остана прав със скръстени ръце и сведена глава. Изражението му бе трагично.

— Можеш да седнеш, Карл — посъветва го Джон Маршъс.

— Благодаря ви, сър, но предпочитам да остана прав — измънка младежът.

— Разкажи ни, ако обичаш, как се чувстваш на това дело.

— Чувствам се напълно опустошен. Усещам, че съм загубил волята си за живот. Ако този съд ми наложи смъртна присъда, ще прегърна екзекутора си с две ръце. — Карл вдигна глава и погледна към осиновилия го баща, Хенри Банок, който седеше на първия ред. — Съзнавам, че съм разочаровал дълбоко баща си. Той имаше толкова големи очаквания за мен и аз се опитах да ги оправдая, но се провалих. — Карл се разплака и избърса очи с ръкав. — Дълбоко съжалявам за начина, по който нараних двете скъпи на сърцето ми сестри. Аз съм също толкова виновен като тях, че съгреших. Прощавам им и ги умолявам да ми простят на свой ред. Преизпълнен съм с угризения.