Уилбур Смит - Порочен кръг

— Не мога да се сетя за подобен случай, сър.

— И недей да мислиш, че се случва сега — увери го Хектор.

— Веднага ще се погрижа, господин Крос.

— Знам, че винаги мога да разчитам на теб, Стивън.

Хектор се намести зад бюрото си и включи компютъра. Когато екранът на монитора светна, той вдигна слушалката на стационарния телефон и набра номера на мобилния на Джо, който тя му бе дала предната вечер. Докато я чакаше да вдигне, набучи на вилицата резен зряло манго и го мушна в устата си.

Джо отговори на четвъртия сигнал:

— Добро утро, Хектор. Как спа?

— Пропаднах в бездънна черна дупка и изпълзях от нея преди половин час, готов да се сражавам с дракони.

— Да, такива има доста — съгласи се тя. — Убий един и от мое име. Аз все още съм в леглото с чаша кафе в ръката.

— Мързеливо момиче! — сгълча я шеговито той. — Животът трябва да се живее.

— Не забравяй, че заради теб снощи си легнах в малките часове. Но поне беше забавно, нали? Някой път трябва да го повторим.

— Скоро! — увери я той. — Например довечера, ако и не по-рано.

— Тази сутрин трябва да се срещна с някои хора. Обещала съм го на Рони Бънтър. Няма нищо общо с „Отровното семе“. Става дума за напълно различни неща. Но следобед вече ще съм свободна.

— Ела. Ще те чакам.

— Ти чети. Предупреждавам те, че ще имам въпроси.

— И аз ще имам няколко за теб.

Той затвори и насочи цялото си внимание към екрана.

С Рони Бънтър от едната му страна и Бриони от другата, Хенри Банок и спътниците му едва успяха да седнат на местата си в съдебната зала, когато съдия Чембърлейн влезе през вратата и приставът призова всички да станат.

Предвождани от старшия съдебен заседател, дванайсетте членове на журито излязоха в колона по един от стаята си и заеха местата си. Никой не погледна към Карл Банок, който седеше до масата на защитата.

— Това е добър знак! — прошепна Рони на Хенри. — Те рядко поглеждат човека, когото са осъдили.

— Стигнаха ли членовете на журито до заключение? — попита съдия Чембърлейн.

— Да, Ваша чест — отговори старшият.

— И какво е вашето заключение?

— По обвинението в изнасилване от общ характер намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в сексуално насилие над малолетна намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в сексуално насилие при утежняващи обстоятелства намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в побой и причиняване на тежки телесни повреди намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в извършване на кръвосмешение намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в покваряване на малолетна намерихме обвиняемия за виновен.

— Шест от шест — въздъхна Рони Бънтър. — Пълен отличен за Мелъди Страус.

Съдия Чембърлейн благодари на съдебните заседатели и ги освободи, след което проведе разговор с прокурора и защитата. Накрая заяви:

— Разпускам съда до утре сутринта в десет часа, когато ще прочета присъдата над затворника.

Същата вечер Хенри даде празнична вечеря в дома си на Форест Драйв за двайсетима близки приятели и роднини. Куки сервира първокачествено говеждо филе, самата гледка на което предизвикваше обилно слюноотделяне.

Хенри отвори десетина бутилки „Шато Лафит Ротшилд 1955“ като добавка към говеждото.

Рони се наведе през масата, за да се обзаложи с Мелъди Страус, че Карл ще получи десет години в щатски затвор. Джошуа Чембърлейн беше отявлен либерал, уточни Рони. Мелъди заложи десет долара за присъда от минимум петнайсет години. Но и двамата бяха единодушни, че „Шато Лафит“ е най-доброто вино, което някой от двамата бе опитвал.

Бриони не издържа до десерта, очите й се затвориха и главата й клюмна на масата. Хенри я занесе в стаята й и я сложи в леглото. Седна на ръба и я гали по косата, докато тя заспа за втори път. Едва тогава баща й се върна, за да се присъедини към гостите. Веднага щом той излезе от стаята й, Куки тайно донесе в спалнята по задното стълбище голяма купа шоколадов сладолед. Бриони установи, че има достатъчно сили да се разсъни и да омете сладоледа.

На следващата сутрин в осем часа Бонзо Барнс откара Бриони в училище. Хенри искаше тя да се върне колкото е възможно по-бързо към нормалния си живот. Вече беше организирал дългосрочна психологическа терапия и бе разговарял с директора на училището и класния на дъщеря си. Чувстваше се удовлетворен, че е направил всичко по силите си, за да й помогне тя да стъпи отново на краката си. Бяха го предупредили, че този процес може да е дълъг, но Хенри имаше вяра в силата на нейната психика и зрелостта й.